О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр.София, 14.02.20132013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1047 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.06.2012г. по гр.д.№283/2012г. на ОС Хасково, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – М. К. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Ответникът [фирма] в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от М. Д. против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно на извършеното със Заповед № 27/19.08.2011 г. на управителя на [фирма], уволнение на М. Д. от длъжността „пазач въоражена охрана” на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на М. Д. на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 21.08.2011г. до постановяване на съдебен акт, но за не повече от шест месеца в размер на 2725.68 лв./две хиляди седемстотин двадесет и пет лева и 68 стотинки/
Съдът, за да отхвърли предявените обективно съединени искове, е приел, че е налице реално съкращение на щата, като 60 бр. заемащи длъжността „пазач въоръжена охрана “ са намалени на 59бр. и че работодателят правилно е осъществил правото на подбор, извършил е такъв с нарочно определена със заповед комисия, която е извършила подбора и оценката на всеки един работник и е предложила за уволнение М. Д. – с най ниска оценка. Взето е предвид заключение на вещо лице, от което е видно, че в щатното разписание към 01.11.2011г., валидно до 01.01.2012г., за длъжността „пазач въоражена охрана” са предвидени 59 бройки Прието е, че обстоятелството, че от предвидените в щатното разписание в сила от 01.11.2011г. бройки действителноса заети по-малко- 58, е ирелевантно за настоящия спор
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител подвържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора за това кога е налице реално съкращаване на щата, подлежи ли на съдебна преценка правото на работодателя кой работник да съкрати и как следва да се докаже законността на извършения подбор. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Позовава се на ТР№3/2011г. на ОСГК на ВКС и представя решение от 31.05.2010г. по гр.д.№74/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че подбора се доказва с всички доказателствени средства
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса за това кога е налице реално съкращаване на щата. На същия е дадено разрешение в практиката на ВКС, отразена и в решение от 02.06.2011г. по гр.дело № 803/2010 г. , ІV г.о. на ВКС, в което се приема, че съкращаване в щата, има, както при намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Посочва се, че във втората хипотеза попадат както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност.
Не са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК и по останалите поставени от жалбоподателя въпроси. На тях е даден отговор с и в посоченото от жалбоподателя Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии, съгласно чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Посочва се, че критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начин на упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или служител, истинността на установените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели, или прилагане на други доказателствени средства с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Приема се, че щом е установимо какви качества на работника са обсъдени и защо той е оценен по-неблагоприятно в сравнение с останалите подбирани работници или служители, това е достатъчно за установяване на формалната законосъобразност на подбора. В съответствие с тази практика съдът е приел, че предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ са неоснователни.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешените от въззивния съд правни въпроси от значение за спора не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е налице безпротиворечива практика по тях и тя не е неправилна.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.06.2012г. по гр.д.№283/2012г. на ОС Хасково.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: