О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр.София, 18.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:Надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1028 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.05.2012г. по гр.д.№176/2012г. на ОС Пазарджик, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – С. М. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значенише за спора в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значени за точното приложение на закона и развитие на правото.. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът А. Н. Т., в писмено становище, чрез пълномощника си поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване..
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове от С. М. против А. Т. за заплащане на обезщетение за претърпяни от него имуществени вреди от непозволено увреждане на собствения му зърнокомбайн модел СК 5М за сумата 3000,00 лв. Като е оставил в сила решението в останалата му част съдът е отхвърлил иска до пълния му размер от 7122 лева.
Прието е за установено по делото, че С. М. е собственик на зърнокомбайн модел С., а А. Т. на лек автомобил марка К., модел “С.” и вечерта на 10.07.2009г. двете превозни средства, първото управлявано от Х. С., а второто от ответника по делото и по жалбата, движейки се в противоположна посока, при разминаване са предизвикали пътно –транспортно произшествие, при което на моторните превозни средства били причинени увреждания. Установено е също така, че срещу водача на комбайна е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б”а” НК, което е прекратено на основание чл.24, ал.1,т.9 НПК, с оглед направено искане от ощетеното лице- ответника по иска А. Т.. Съдът е взел предвид заключението на автотехническата екпертиза, спорад която се установява, че комбайнът поради габаритната ширина на същия е навлязъл с около метър в пътното платно, по което се е движел лекия автомобил, като това е предизвикало сблъсъка на двете преводни средства.
Установено е също така, че зърнокомбайнът е с размери над допустимите и водачът му не е спазил условията за движение определени с Наредба №11/2001г. за движение на извънгабаритни и тежки ППС. Посочва се, че същата предвижда -чл.8, ал.2, посочените ППС могат да се движат само с разрешение издадено от администрацията управляваща пътя, съгласувано със службите за контрол при МВР, каквото в случая не е било искано. Съдът е счел, че именно допускайки движение на комбайна през тъмната част на денонощието, без надлежно разрешение и при липса на надлежна светлинна сигнализация ищецът- жалбоподател със своите противоправни действия е станал причина за настъпване на вредоностния резултат както на собственото му превозно средство, така и на това на ответника.
При така установените обстоятелства по делото съдът е счел, че предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД е неоснователн, тъй като не се установява ответникът виновно и противоправно да е причинил вреда на ищеца.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез проесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора за това, че следва да се обсъдят всички доказателства в съвкупност, а не само заключения на приети по делото експертизи, както и за това кои са елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, при наличие на които се носи отговорност за вреди от непозволено увреждане. Поддържа, че по отношение на тези въпроси са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на НК на ВКС, които не могат да бъдат взети предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване, както и редица решения на състави на ВКС, в които е посочено, че всички доказателства по делото следва да се преценяват в тяхната съвкупност и заключението на вещо лице не съставлява абсолютно доказателство.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на сочените от жалбоподателя основания и по поставените от него въпроси. В случая съдът е дал разрешение на същите в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 28.02.2011г. по гр.д. №536/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, решение от 06.06.2012 г. по гр. дело № 633/2011г., ІV г.о. на ВКС, решение от 21.10.2010г. по гр.д. № 1663/2010г, ІII г.о., решение от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1907/2009г, ІV г.о. на ВКС и Постановление № 4 от 30.X.1975г., Пленум на ВС – т.15. В същата е прието, че задължението на съда по чл.188 от ГПК,/ отм./ – чл.235 ГПК се състои и изразява в преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните за установяване на спорните факти и прилагане на материалния закон, като съдържащите се в експертизата и в другите доказателства данни от предмета на спора се обсъдят поотделно и в съвкупността им за произнасяне по иска. Према се също така, че пострадалият от деликт има вземане за обезщетение за причинените вреди и задълженият по това вземане е причинителят на вредата съгласно чл. 45 ЗЗД. В зависимост от конкретните правоотношения било на причинителя, било на пострадалия с трети лица е възможно за тези лица да възникне отговорност за изплащането на пострадалия на част или цялото дължимо от причинителя обезщетение. Елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са увреждащо деяние /действие или бездействие/, то да е противоправно /всяко поведение, което е инкриминирано като отношение към публичнозначими ценности/, вина на дееца, вреда и причинно следствена връзка между деянието и увреждането. Така установената практика е трайна и не се налага същата да бъде променяна, а и представените от жалбоподателя решения не сочат на противоречиво разрешаване на поставените въпроси. Ето защо не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалбване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.05.2012г. по гр.д.№176/2012г. на ОС Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: