О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр.София, 25.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N715 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.01.2009г. по гр.д. №333/2008г. на Бургаски ОС, с което са уважени предявените от И. Б. К. искове срещу ЕТ ”Л”АД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – ”Л” АД поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Жалбоподателят И. Б. К. също поддържа, че в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ, се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от И. Б. искове срещу ЕТ ”Л”АД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е установил, че със Заповед №31/26.04.2007г. е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” за нарушения по чл.187, т.3, 4, 8, 9 и 10 КТ, тъй като като ръководител отдел “И” е допуснал пропуски при обезпечаване работата и надеждността на механообурудването в цех АВД от ПБ, довели до пожар.становено е също така, че със Заповед №22/27.04.2007г. И. Б. е уволнен на основание чл.190, ал.1, вр. чл.187, т.3, 7 и 10 КТ, като заповедта е връчена същия ден, при което съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта не е издадена при спазване процедурата, визирана в разпоредбата на чл.193 КТ-не са взети обяснения от работника. Като допълнителни съображения съдът е приел, че не е доказана и виновността на И. Б. за предизвикания пожар, с оглед на обстоятелството, че са му били възложени по-общи ръководни функции, а пожарът е предизвикан от технически незправности възникнали при пускане на цех АД-4. Приел е че претенцията по чл.225, ал.1 КТ е основателна до 5 499,16лева и е отхвърлил до 16 497,48лева, тъй като е останал без работа в резултат на незаконното уволнение само за времето от 02.05.2007г. до 30.06.2007г., а по-скоро са събрани данни, че е получавал трудово възнаграждение за друга изпълнявана от него работа.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба представителят на работодателя ”Л” АД е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за делото, а именно относно възможността, да се установи изпушването обясненията на работника при дисциплинарно уволнение чрез анализ на всички доказателства по делото в съвкупност съобразно чл.288, ал.2 ГПК/отм./, в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Представя решения от 23.10.2008г. по гр.д. №1227/2006г., решение от 11.05.1998г., решение от 08.04.2004г. по гр.д. №1235/2002г., решение от 19.10.1999г. по гр.д. №759/1998г. на ВКС, в които е застъпено разбирането, че работодателят преди да наложи наказанието дисциплинарно уволнение е длъжен да изслуша или приеме писмени обяснения на работника.
Поддържа, че съдът се е произнесъл и по друг съществен въпрос, а именно за съответствие тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, което в случая е много тежко, като по този въпрос решението противоречи на трайната практика на ВКС.
Жалбоподателят работодател поддържа също така, че съществен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото е този за обхвата на понятието брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл.228 КТ, т.е. дали в него следва да се включват и получаваните от работника допълнителни възнаграждения за личен принос за постигане резултатите на дружеството.
В изложение към жалбата за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят И. Б. поддържа, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно следва ли месеците, в които си останал без работа в резултат на незаконното уволнение да са шест последователни след уволнението или е допустимо това да са различни периоди, общата продължителност на които да е шест месеца. Поддържа, че има произнасяне и по друг съществен въпрос, а именно ако работника е работил на по-ниско платена работа след уволнението следва ли съдът служебно, без искане да присъди като обезщетение по чл.225 КТ разликата, който също е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ПО ЖАЛБАТА НА”Л” АД.
Съдът е постановил решението именно в съответствие с практиката на ВКС, която посочва, че съобразно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени доказателствата, свързани с извършените дисциплинарни нарушения, тъй като само така е осъществен един от съществените елементи на дисциплинарната процедура. С оглед данните по делото съдът е приел, че не е изпълнена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, поради което уволнението е незаконно.
Направените в жалбата оплаквания за необсъждане на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Налице е трайна съдебна практика която приема, че преценката за това дали е налице нарушение на трудовата дисциплина и доколко тежко е то, ако е налице такова, съставлява конкретно фактическо състояние, чието установяване не касае обективно състояние, а е въпрос на доказване на конкретни факти. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съотвествуват на точното приложение на материалния закон, а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на всяко нарушение на трудовата дисциплина.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата по чл.228КТ, която посочва, че когато настъпят промени в размера на трудовото възнаграждение те се определят по правилото на чл. 228 КТ във връзка с § 1 НДДТВ и са в размер на брутното трудовото възнаграждение за месеца /в случая юли/, който предхожда възникването на съответното материалното право, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Това е така по силата на § 1, т. 2 от ДПЗР НДДТВ, който текст включва в размера на брутното трудово възнаграждение „възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определяно според прилаганите системи за заплащане на труда“.
ПО ЖАЛБАТА на И. Б.
Не е налице сочената от този жалбоподател хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не са налице променени икономически условия, които да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата по чл.225 КТ приемаща, че отговорността на работодателя е ограничена в рамките на уговореното време, но не за повече от 6 месеца – максималният законен срок по чл. 225, ал. 1 КТ. Само в този период уволненият работник търпи последиците от принудителната безработица, които подлежат на репариране и са в причинно-следствена връзка с незаконно прекратения трудов договор. Това следва от изричната редакция на текста, които предвижда възможност за обезщетяване за времето, през което работника или служителя е „останал без работа поради това уволнение“. В практиката е застъпено становището, че с незаконното уволнение уволненият е претърпял увреждане, аналогично с вредите относно непозволено увреждане, като вредите само са ограничени до не повече от 6-месечни брутни трудови възнаграждения, но ако реално са претърпени. Ако работникът започне работа при друг работодател той престава да търпи вреди от уволнението си. Ето защо приетото от съда разрешение, че обезщетение се дължи само за месеците, в които работникът следва да е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, но да са най – много шест последователни след уволнението, е в съответствие с трайната практика, която не се налага да бъде променяна като неправилна.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 29.01.2009г. по гр.д. №333/2008г. на Бургаски ОС, по жалби на ”Л” АД и И. Б. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: