О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1647/2011 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Д. аг. „Н. с.” против въззивно решение от 12. 7. 2011 г. по гр. д. № 11448 на Софийския градски съд. С това решение е потвърдено решението на Софийския районен съд по гр. д. № 2901/2010 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на В. В. Н. – В., извършено със заповед от 7. 12. 2009 г. и е осъдена Д. да заплати на В. Н. – В. сумата 7525.22 лв обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за конкретно посочен период.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, В. В. Н. – В. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касация и жалбата е неоснователна по същество.
След проверка касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за незаконност на уволнението на ищцата, след като е констатирал, че с уволнителната заповед от 7. 12. 2009 г. е прекратен трудовият договор на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ „съкращение в щата”, но в производството и пред двете инстанции, работодателят не е доказал да е налице реално съкращаване в щата. Градският съд е посочил, че не са представени извлечения от щатното разписание от 10. 4. 2009 г., предхождащо уволнителната заповед и от щатното разписание, действащо от 7. 12. 2009 г., за да се направи съпоставка за реалното съкращаване на заеманата от ищцата щатна длъжност – експерт в дирекция „Финансово стопанска и управление на собствеността”, лекар по дентална медицина в звено „Медицински пункт”. Съдът е взел предвид, че липсата на такива доказателства прави невъзможна преценката дали преди уволнението на ищцата, работодателят е бил длъжен да извърши подбор, ако извършените промени само са редуцирали броя на щатните бройки на заеманата от ищцата длъжност.
Изложението на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и в противоречие с практиката на ВКС. Относно противоречието на решението със съдебната практика, жалбоподателят се позовава на приложени актове, които формално не удостоверяват задължителната практика на ВКС, така както е посочено в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/ 19. 2. 2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК – тълкувателни решения или решения на отделни състави, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Независимо от това, не е налице и фактическо противоречие на оспорваното решение с приложените актове – определение от 14. 1. 2009 г. по гр. д. № 4506/2008 г., ІІ г. о. ВКС; решение от 10. 4. 1995 г. по гр. д. № 1301/1994 г. ІІІ ГО на ВС. В тези актове са изложени съображения, идентични с решаващите изводи на въззивния съд по настоящото дело – съкращаване на щата има при реално премахване на трудовите функции на длъжността и неизвършването на подбор предполага изцяло преустановяване на съответната дейност. Изводите на решаващия съд, че уволнението на ищцата е незаконно се основават на липсата на доказателства от страна на работодателя, че посочените предпоставки са били налице при прекратяване на трудовия й договор. Правилността на тези изводи касаят обосноваността на въззивното решение и съобразяването му със съдопроизводствените правила относно доказването, т. е. въпроси, които могат да бъдат разгледани по реда на чл. 293 ГПК при вече допусната касация, но не са въпроси, които обосновават допускане на касационно обжалване. По същите съображения е несъстоятелно искането на жалбоподателя за допускане на касация по чл. 280, т. 3 ГПК – разрешените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изводите на съда са изцяло обусловени и мотивирани от доказателствата / или липсата на такива/ относно съществените факти за спора по делото
, т. е. имат определена фактическа конкретизация и не съдържат произнасяне по принципни въпроси, свързани с точното прилагане на закона и развитието на правото.
Връховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 7. 2011 г. по гр. д. № 11448/2010 г. на Софийския градски съд по жалбата на Д. аг.„Н. с.”, [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: