3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр.София, 24.09.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N 485 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 23.06.2010г. по гр.д.№ 271/ 2010г., с което Старозагорски окръжен съд, като е потвърдил определение от 04.05.2010г. по гр.д.№ 2479/2009г. на Казанлъшки РС, е е прекратил производството по делото по иск на Р. и З. Б.и.
Жалбоподателят – Р. Й. Б. поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата й молба.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С молба от 29.10.2009 г. жалбоподателката е поискала да бъдат осъдени И., Т. и В. Л. да предадет владението на техен недвижим имот, като бъде прогласена нищожност на договора, с който ответниците са го придобили.
С определение от 04.05.2010г. съдът е приел, че жалбоподателката и ищецът З. Б. нямат правен интерес от търсената с искове по чл.209 ЗЗД и чл.108ЗС защита, тъй като същият спор между страните е разрешен с влязло в сила решение и на основание чл.299, ал.1 ГПК производството е недопустимо.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателката е просрочила като основание за нейната допустимост по същество оплаквания за неправилност на същото, а не конкретен правен въпрос, който да е разрешаван от съдилищата противоречиво.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката не твърди, че е налице липса на съдебна практика по повдигнатия в обжалваното определение въпрос за наличието на забрана да се пререшава въпрос, разрешен с влязло в сила съдебно решение, нито че тя е противоречива и следва да бъде уеднаквена чрез произнасяне по обжалваното определение, в който случай биха били налице визираните в чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Не е изложила сериозни аргументи и как приетото от въззивния съд разрешение за недопустимост на исковата й молба влиза в конфликт с точното прилагане на закона при наличие на непротиворечива практика на ВКС в подкрепяща изводите на въззивния съд.
Доколкото жалбоподателя прави оплаквания за неправилност на въззивното определение, то необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на определение от 23.06.2010г. по гр.д.№ 271/ 2010г., с което Старозагорски окръжен съд по жалба на Р. Й. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: