О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
гр.София, 01.07.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N 588 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.12.2009г. по гр.д. № 333 / 2009г. на Габровски ОС, с което са отхвърлени предявените от П. Г. И. искове срещу ОУ„ В. Л. ” –с. Шумата с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – П. Г. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Ответникът ОУ„ В. Л. ” –с. Шумата в писмено становище моли да не се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 28.09.2009г. по гр.д. №845/2009г. на Севлиевски РС е отхвърлил предявените от П. Г. И. искове срещу ОУ„ В. Л. ” –с. Шумата с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.становено е по делото, че ищцата-учител V-VІІІ клас, но поради липсата на достатъчно часове по преподавани от нея предмети-история и руски език трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, тъй като за времето от 05.12.2008г. до 07.05.2009г. ищцата е била реално на работа само няколко дни, като е ползувала през това време почти непрекъснато отпуски поради временна нетрудоспособност.
В изложението към касационната жалба жалбоподателката, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за изхода на спора – относно точната преценка на обстоятелствата обуславящи “обективна невъзможност работника да изпълнява работата си”, като основание за прекратяване на трудовото праоотношение по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 22.01.2009г. по гр.д. №2398/2005г. на ВКС, в което е прието, че следва да са налице непреодолими причини, които произтичат от независими от работника и работодателя фактори, за да се приеме че е налице обективна невъзможност за работника да изпълнява възложената му работа.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2ГПК е неоснователно, тъй като с въззивното решение е даден отговор на поставения въпрос от значение за изхода на спора, но същият не е разрешаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят не представя решения на съдилища, в който същия правен въпрос – относно точното тълкуване на понятието “обективна невъзможност работника да изпълнява работата” си е разрешен противоречиво, нито посочва на коя задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР №1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС противоречи даденото от въззивния съд разрешение на въпроса. В практиката на съдилищата се приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ може да се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по причина, която е извън другите специално уредени в КТ, като причините породили тази нова обстановка следва да произтичат от фактори, независещи от волята на страните и следователно невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по трудовото правоотношение е следствие на обективни обстоятелства, които следва да бъдат посочени от работодателя в мотивите към заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, което в случая е налице. Обективната невъзможност предполага, че при създадена нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор става невъзможно, каквото тълкуване е дал и въззивния съд в обжалваното решение. Изложените доводи за неправилност на съдебното решение не съставляват основания за преценка допустимостта на касационното обжалване в стадия на селектиране на касационните жалби.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 18.12.2009г. по гр.д. № 333 / 2009г. на Габровски ОС по жалба на П. Г. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: