5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр.София, 10.03.011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1935 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.06.2010г. по гр.д.№8017/2009г. Софийски градски съд е отхвърлил предявените от А. А. К. искове срещу Н. агенция за приходите с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – А. А. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от А. А. искове срещу Н. агенция за приходите с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че наложеното със Заповед №233/20.03.2008г. дисциплинарно наказание ”уволнение” е законно, спазен е срокът по чл.194 КТ за налагане на същото, както и че служителят не се ползува от закрилата на чл.333, ал.1, т.4 КТ, тъй като заповедта му е връчена на 21.03.2008г., а последният е представил болничен лист на 15.04.2008г. и макар че в същия е посочен период на неработоспособност от 21.03.2008г. до 22.03.2008г , то служителя в нарушение на чл.162 КТ не е уведомил работодателя си, че му е разрешен такъв отпуск. Установено е било също така, че на уволнение са били изискани обяснения и че е извършил посочените в заповедта нарушения-посетил питейно заведение,заплашвал д данъчни проверки, отказвал да си плати сметката, държал се грубо и арогантно с персонала на заведенията. Съдът е приел, че за нарушенията, да довели до уронване доброто име на работодателя, последният е узнал от докладната записка на П. В. от 21.02.2008г. и изискани обяснение от управителя на заведението на 25.01.2008г., послужили като основание за започване на дисциплинарното производство. При тези данни съдът е приел, че наказанието а наложено от работодателя в предвидения от закона двумесечен срок.
В изложение към жалбата за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос значение за спора, за точното тълкуване на понятието „откриване на нарушението” при преценка законността на дисциплинарното наказание с оглед спазване разпоредбата на чл.194 КТ. Поддържа, че има произнасяне и по други материалноправни въпроси от значение за спора, а именно за необходимостта тежестта на нарушението да съответствува на тежестта на наказанието и за предпоставките, при наличие на които работникът или служителят се ползува от закрилата на чл.333, ал.1, т.4 КТ. Поддържа също така, че съдът е дал отговор и на процесуален въпрос от значение за спора касаещ задължението му да извърши преценка на всички доказателства установяващи съответствие тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Жалбоподателят твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че по същите има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение от 02.11.1999г. по гр.д.№219/1999г. на ВКС, в което е прието, че тежестта на наказание следва да съответствува на тежестта на нарушението, решение от 21.09.1995г. по гр.д.№437/1995г. на ВС, в което е прието, че закрилата при уволнение по чл.333, ал.1, т.4 КТ не се прилага, ако работникът не е започнал реално ползуване на разрешения му отпуск, решение от 27.04.2007г. по гр.д.№1498/2004г. на ВКС, в което е прието, че дисциплинарното производство се счита започнато от резолюция на ръководител за изготвяне на докладна записка за събиране на доказателства за извършени нарушения, решение от 03.10.2005г. по гр.д.№974/2003г. на ВКС, в което е прието, че работодателят е длъжен да извърши преценка на извършеното нарушение по критериите посочени в чл.189, ал.5 КТ, решение от 10.05.2004г. по гр.д.№1749/2002г. на ВКС, в което е прието, че задължение на работодателя е да изпълни изискванията за предварителна закрила в процеса на подготовка за прекратяване на трудовото правоотношение и решение от 30.10.2008г. по гр.д.№96/2008г.-петчленен състав на ВКС, в което е прието, че непредставянето на болничен лист от работника на работодателя сочи че не е започнало реално ползуване на отпуск за временна неработоспособност по същия и работникът не се ползува от закрилата на чл.333, ал.1,т.4 КТ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение Повдигнатите от жалбоподателя въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания, започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС в постановените по реда на чл.290 ГПК решения- от 26.07.2010г. по гр.д.№470/2009г. на ВКС, от 13.10.2010г. по гр.д.№1130/2009г. на ВКС и от 20.12.2010г. по гр.д.№644/2010г. на ВКС.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и по материалноправния въпрос от значение за спора, а именно за необходимостта тежестта на нарушението да съответствува на тежестта на наказанието. В задължителната практика на ВКС е даден отговор на този въпрос, като е прието, че следва да има съответствие между наложеното дисциплинарно нарушение и тежестта на наказанието при преценка законността на същото – решение от 09.07.2010г. по гр.д.№26982009г. на ВКС, решение от 17.08.2010г. по гр.д.№522/2009г. на ВКС и решение от 01.07.2010г. по гр.д.№1040/2009г. на ВКС Направените в жалбата оплаквания за необсъждане на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Налице е трайна съдебна практика която приема, че преценката за това дали е налице нарушение на трудовата дисциплина и доколко тежко е то, ако е налице такова, съставлява конкретно фактическо състояние, чието установяване не касае обективно състояние, а е въпрос на доказване на конкретни факти. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съотвествуват на точното приложение на материалния закон, а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на всяко нарушение на трудовата дисциплина.
Не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касицонно обжалване по материалноправния въпрос за за предпоставките, при наличие на които работникът или служителят се ползува от закрилата на чл.333, ал.1, т.4 КТ. Съдът по трудовия спор не се е произнасял по такъв въпрос, поради което същият не представлява въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и по него не се е формирала сила на присъдено нещо, поради което това съставлява достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 11.06.2010г. по гр.д.№8017/2009г. на Софийски градски съд по жалба на А. А. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: