Определение №1159 от 8.11.2010 по гр. дело №951/951 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1159

гр.София, 08.11.2010г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и десета година в състав:

Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 951 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.02.2010г. по гр.д.№ 544 / 2009г. на К. ОС, с което са уважени исковете на Ю. Ц. Г. срещу Д. за медико-социални грижи за деца /Д./-К. с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Д. за медико-социални грижи за деца /Д./-К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 02.12.2005г. по гр.д.№1428/2004г. на Кюстиндилски РС, е уважил исковете на Ю. Ц. Г. срещу Д. за медико-социални грижи за деца /Д./-К. с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Съдът е признал за незаконно уволнението извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ със заповед от № РД-15-995/28.05.2004г., възстановил я е на заеманата длъжност-директор на ДМСТД и е присъдил обезщетение в размер на 3 544,32лева, тъй като работодателят не е доказал какви конкретно качества и липсват за ефективно изпълнение на възложената й работа. Съдът е изложил съображения за това, че доколкото е съществувало известно напрежение в отношенията й с персонала, то те произтичат от ръководните и функции, изискващи да налага санкции и да съкращава при нужда работници, поради което този факт не сочи за липса на качества за изпълнение на възложената й работа.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят – работодател в изложението си е посочил, че материалноправния въприс, по който съдът се е произнесъл в решението си и е от значение за правилното решаване на спора, е за точно тълкуване на понятието “липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа” с оглед преценката законността на уволнението на основание чл.328, ал.1,т.5 КТ, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Представя решения на състави на ВКС, посочващи че преценката включва както професионални, така и личностните качества на работника или служителя.
При така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. На поставения за тълкуване въпрос е даден отговор в задължителна по смисъла на т.2 ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК практика на ВКС- решение от 31.05.2010г. по гр.д.№728/2009г. и от решение от 25.05.2010г. по гр.д.№4035/2008г. на ВКС, в които е прието, че “липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа” е налице при недостатъчни професионални знания, умения, навици поради липса на опит и природни даденост, както и други морално-етични съображения водещи до и невъзможността за неизпълнението на трудовите задължения, което да е трайно състояние, при което липсва виновно поведение у работника и служителя и не се носи дисциплинарна отговорност за такъв вид несправяне с работата. В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл именно при спазване на практиката на ВКС, а и не е налице противоречиво произнасяне на съдилищата по идентични правни спорове, което да налага уеднаквяването на практиката им при наличие на задължителна практика на ВКС. Съдът не е постановил решението си и в противоречие с представените от жалбоподателя решения на ВКС.
Направените оплаквания за неправилна преценка на доказателствата касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на закон.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и2 ГПК на решение от 19.02.2010г. по гр.д.№ 544 / 2009г. на К. ОС, по жалба на Ю. Ц. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top