О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066
София, 14.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. З.
дело № 439/2010 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
А. К. С. от[населено място] е подал касационна жалба и приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване на решението на С. окръжен съд по гр. д. № 475/2009 год..
Ответникът Н. Л. М. от[населено място] счита за неоснователно искането за допускане на касация на въззивното решение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Предмет на спора по делото е иск на С. срещу М., предявен на основание чл. 45 ЗЗД, за сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника, чрез публично разгласяване на неверни и позорни обстоятелства. Смолянският районен съд с решение по гр. д. № 138/2009 г. е отхвърлил иска и решението му е потвърдено от Смолянският окръжен съд с въззивно решение от 14. 12. 2009 г. по гр. д. № 475/2009 г.. Въззивният съд е посочил, че изявленията на М. при даване на обяснения в съдебно заседание по н. ч. х. д. № 226/2003 г. на С. районен съд не могат да се квалифицират като противоправно деяние, което е основание за отговорност по чл. 45 ЗЗД. Изводът на съда е обоснован с липсата на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че разгласените от М. позорни обстоятелства са неистински или че приписаните му престъпления не са извършени.
Представеното от жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК не отговаря на изискванията на закона. То не съдържа конкретизация на правния въпрос, имащ решаващо значение за спора по делото, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, или въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, или касае точното прилагане на закона и развитието на правото. В този смисъл искането и изложението за допускане на касация не съответстват и на ТР № 1/2009 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегии на ВКС, т. 1, според която, касаторът е длъжен да изложи ясно и точно конкретният правен въпрос, разрешен в обжалваното решение. В изложението на жалбоподателя С. се излагат доводи, че по приложението на чл. 45 ЗЗД възникват проблеми, чието разрешаване би довело до точно прилагане на закона и развитието на правото, че такъв проблем е въпросът за причинната връзка между противоправно поведение и настъпили вреди. Твърди се, че произнасянето на съда по конкретен случай е субективен мисловен процес, но той следва да се подчинява на общите правила на логиката. Тези доводи са неотносими към производството и преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Вярно е, че всеки съдебен акт е резултат и на субективна преценка на съда, както предвижда чл. 235, ал. 2 ГПК, но тази оценка се базира на доказателствата по делото и се оповестява с мотивите към решението. При постановяване на решението си, въззивният съд е спазил точно закона като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил извод, че не е категорично установено, позорните обстоятелства да са неистински. Въпросът за доказването и оценката на доказателствата от решаващия съд не е въпрос за развитието на правото, поради което не може да се приложи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. окръжен съд от 14. 12. 2009 г. по гр. д. № 475/2009 г. по жалбата на А. С. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: