О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1304
С. 17.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1038 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И.П. Н. чрез пълномощник адв.В. Х. срещу решение № 38 от 1.03.10г.по в.гр.дело № 19/01г.на Х. окръжен съд,с което е отменено решение № 145 от 23.10.09г.по гр.дело № 312/09г.на Свиленградския районен съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от същата страна против Главна дирекция „Г. полиция”МВР-С..
В приложеното изложение се сочат като основание за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК – материалноправн въпроси,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Приложени са копия от решения на състави на ВКС и влязло в сила решение от 4.02.10г.по в гр.дело № 15/10г.на Х. окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед рег.№ 2027 от 16.05.09г.на директора на ГДГП-МВР,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. Н.,на длъжност „домакин,той и касиер” на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата,считано от 22.05.09г.е законосъобразна.От фактическа страна е прието,че е налице реално съкращение в щата на длъжността „управител на стол”.Направен е извод,че работодателят е упражнил правото си на подбор по чл.329 ал.1 КТ като е предпочел да остави на работа на длъжността „домакин”В. Д.,заемал съкратената длъжност,а е прекратил трудовото правоотношение с ищеца.Според съда право на работодателя е да прецени кой от работещите изпълнява по-добре възложената му работа.Ето защо е отхвърлил исковете за отмяна на уволнението като незаконно и за възстановяване на предишната работа.
На посочените от касатора в изложението материалноправни въпроси измежду кои работници следва да бъде извършен подбора по чл.329 КТ в случаите когато работодателят се ползва от правото си да уволни работник,чиято длъжност не се съкращава и по какви критерии и по какъв ред следва да се извърши подбора е отговорено с решение № 133 от 31.05.10г.по гр.дело № 74//09г.на ВКС,ІV г.о. и с решение № 472 от 31.05.10г.по гр.дело № 1359/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 КТ.В тях е прието,че правото на подбор се изразява в субективното право на работодателя да уволни тези работници или служители,които при направена съпоставка между еднакви или сходни по вид длъжности, дори и на тези,които не се съкращават,имат по-висока квалификация и по-високо ниво на изпълнение на възложената работа.Квалификацията е обективен факт и включва образование по съответната специалност,степен на образование,допълнителна професионална квалификация.Преценката на качеството на работата е субективна,поради което ако липсва злоупотреба с права от страна на работодателя,съдът не може да я елиминира.Това означава,че преценката на съда в този случай е само до наличието на злоупотреба от работодателя при оценката кой измежду оценяваните се справя по –добре и дали оценяването по този показател е извършено въз основа на критериите,имащи отношение към качеството на работа.
Въпросът при подбор по чл.329 КТ могат ли да се ползват документи от дисциплинарно производство по КТ,което не е завършило с акт за дисциплинарно наказание не е обусловил правните изводи на съда,поради което не е основание за допускане на касационното обжалване.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приетото в приложените от касатора съдебни решения.При липсата на данни по делото за съществуването на други длъжности със сходни трудови функции въззивният съд не е влязъл в противоречие с представените от касатора решения,в които е прието,че при упражнено право на подбор такъв следва да бъде извършен между всички служители,които имат еднородни или сходни функции. Приложените решения се отнасят за различни казуси,постановени са при друга фактическа обстановка и правните им изводи са формирани съгласно установените факти за всеки конкретен случай.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това законосъобразно ли е прекратено трудовото правоотношение на приложеното основание или не,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да обуславя допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.В случая,както бе посочено по-горе,по поставените от касатора въпроси от значение за изхода на спора има задължителна практика на ВКС,постановена по чл.290 КТ .
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 38 от 1.03.10г.,постановено по гр.дело № 19/10г.на Х. окръжен съд по жалба на И. П. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.