Определение №473 от 18.4.2012 по гр. дело №1386/1386 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 473
София 18.04.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1386 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. гимназия по аграрно стопанство –гр.Д. чрез адв.М. Д. срещу решение № 349 от 20.06.11г.по в.гр.дело № 338/11г.на Окръжен съд – Добрич,с което е потвърдено решение № 23 от 25.03.11г.по гр.дело № 5821/10г.на Районен съд- Добрич.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от С. П. В..В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба С. В. моли да не се допуска касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 08 от 28.09.10г.на директора на ПГАС- [населено място],с която е прекратен трудовия договор с ищцата С. В.,на длъжност „учител по руски език”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,е незаконосъобразна.Направен е извод,че не е налице реално съкращаване в щата,тъй като работното място за учител по руски език не е премахнато.Изложени са и съображения,че извършеният от ответника подбор между ищцата и останалата на работа Д. К.,която е поела изпълнението на трудовата функция на учител по руски език наред с добавени часове по Б.,не съответства на критериите на чл.329 ал.1 КТ.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда,обективирана в решението му,но не е от значение за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставеният от касатора въпрос равностойни ли са дипломите на двете учителки и фактически,а не правен,поради което по него не следва да се допусне касационно обжалване.
На втория въпрос за съотношението между списък образец № 1 за съответната година и длъжностното разписание е отговорено с ТР № 4 по тълк.дело № 4/11г.на ОСГК на ВКС.В него е прието,че в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет. Новото или променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Р. и. по обр..Въведеното с подзаконови нормативни актове /Наредба № 4 от 16.04.03 г. за документите в системата на народната просвета на М. и Наредба № 3 от 18.02.08 г. на МОН/ изискване за съгласуване на списък-образец № 1, част от който е щатното разписание на училището, с началника на Р. инспекторат по образование, няма значението на елемент от фактическия състав по утвърждаване на щата на учебното заведение.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.Съдът не е отрекъл правото на работодателя да премахне или не работно място по своя преценка,която не подлежи на съдебен контрол,но в случая е приел,че работното място за учител по руски език не е премахнато.
На въпросите в кои случаи подборът е задължителен за работодателя и за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ е даден отговор в задължителната практика на ВКС – решение № 752 от 13.12.10г.по гр.дело № 1095/09г.на ІV г.о. и решение № 7 от 1.04.2011г.по гр.дело № 954/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В тях е прието,че когато подборът се извършва поради намаляване обема на работата или съкращаване в щата,работодателят е длъжен да извърши преценка на трудовите качества на работниците,изпълняващи идентични трудови функции.При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата;от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно.Не е задължителен подборът,когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки за съответната длъжност с еднородни трудови функции.В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя,като при извършването му се включват и други работници или служители,които изпълняват близки или сходни длъжности. Упражняването на правото на подбор по чл.329 КТ подлежи на съдебен контрол.Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл.329 КТ,когато извършването му не е задължително,а представлява негово право.В разглеждания случай въззивният съд е съобразил задължителната практика,като е приел,че в случая за работодателя е съществувало задължение да извърши подбор предвид установената липса на съкращение на трудовата функция на учителя по руски език,извършвана от ищцата,който обаче не съответства на критериите по чл.329 КТ.
С оглед на изложеното се налага извод,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото пред касационния съд касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски в размер на 250 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 349 от 20.06.11г.,постановено по гр.дело № 338/11г.на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА П. гимназия по аграрно стопанство – [населено място], да заплати на С. П. В. от [населено място], [улица] ап.1 сумата 250 лв/двеста и петдесет/разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top