О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 11.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 807/2012година.
Производство по чл. 288 ГПК.
К. Л. и С. Л., граждани на А., със съдебен адрес в [населено място] са подали касационна жалба против решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1752/2011 г.. Към жалбата са приложени изложение за допускане до разглеждане на касационната жалба, ППВС № 2/1977 г., ТР № 88/1984 г. ОСГК, решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС.
Касационна жалба срещу решението по гр. д. № 1752/2011 г. на Бургаския окръжен съд е подадена и от А. Д. и С. Д., двамата от [населено място], със съдебен адрес в [населено място]. Двамата жалбоподатели са приложили изложение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тълкувателни решения на ОСГК на ВС № 88/1984 г., № 40/1986 г. и № 54/1986 г., ППВС № 2/1977 г. и решения на състави на ВКС.
Ответниците по двете жалби А. Х. от [населено място] и М. Г. от [населено място] не са взели становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският районен съд с решение от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 9144/2010 г. е отхвърлил изцяло предявения от К. и С. Л. против М. Г. и А. Х. иск за солидарното им осъждане да заплатят на ищците сумата 12 467 лв. със законната лихва, считано от 05. 11. 2010 г.. Със същото решение Бургаският районен съд е осъдил М. Г. да заплати на С. и А. Д. сумата 4 340.90 лв., със законната лихва от 05. 11. 2010 г., както и сумата 555.02 лв. разноски, като отхвърлил иска срещу Г. за разликата над присъдената сума 4 340. 90 лв. до претендирания размер 12 467 лв. и отхвърлил изцяло иска на Д. срещу А. Х. да заплати солидарно с М. Г. сумата 12 467 лв.. Ищците са подали въззивни жалби срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете им, за разглеждането на които е образувано гр. д. № 1752/2011 г. на Бургаския окръжен съд. С въззивно решение от 12. 01. 2012 г. Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Бургаския районен съд в обжалваните части.
Искането на жалбоподателите К. и С. Л. за допускане на касационно обжалване не е изрично конкретизирано съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК. Изложението съдържа твърдения, че въззивният съд не е изяснил обема на техните права като ищци и отговорността на ответниците по чл. 195 ЗЗД или по чл. 265 ЗЗД във връзка с чл. 20 от Наредба № 2/2003 г., което е в пртиворечие със задължителната съдебна практика, представените актове на ВС и на ВКС. Твърди се в изложението, че в нарушение на процесуалните правила и цитираната съдебна практика, съдът е принудил тези ищци да уточнят правната квалификация на иска, вместо това да стори съдът и съответно да разгледа иска им по чл. 195 ЗЗД, ако е считал,че се касае за иск за недостатъци. Доводите са несъстоятелни. Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд в мотивите на своето решение е посочил, че предмет на спора е иск по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, с което е изпълнил задължението си да определи правната квалификация на иска. Позоваването на чл. 195 ЗЗД от страна на жалбоподателите е неуместно, тъй-като ответниците Х. и М. Г. не са продавачи по договора от 02. 10. 2006 г., удостоверен с нот. акт № 198/2006 г. на нотариус Кр. К., с който К. и С. Л. са закупили апартамент от сграда в [населено място], а продавачи са трети лица – съпрузите И. и Е. К..
Следва да се остави без разглеждане искането на жалбопадетелите К. и С. Л. за допускане на касационно обжалване.
Изложеното по-горе относно задължението на съда да определи квалификацията на иска въз основа на заявеното от ищцовата страна основание – фактическите обстоятелства, на които се основава исковата претенция, се отнася и до искането за допускане на касация на другите двама жалбоподетели С. и А. Д.. В т. 4 от изложението им по чл. 280, ал. 1 ГПК те са твърдяли, че Бургаският окръжен съд се е отклонил от задължителната съдебна практика – изброените актове на ВС и на ВКС, като не е определил сам точната правна квалификация. Твърдението е невярно, защото правната квалификация на иска по чл. 265 ЗЗД е посочена изрично от въззивния съд, а позоваването от страна на жалбоподателите на чл. 195 ЗЗД е неотносимо към претенцията им срещу ответниците Х. и Г., които нямат качеството на продавачи на апартамента, закупен от Д. от трети лица – И. и Е. К.. Същите съображения се отнасят до искането за допускане на касация по точки 1, 2 и 3 от изложението на жалбопадателите Д.. Последните отново се позовават на договора за покупко-продажба на апартамента, за който претендират заплащане на разходи, необходими за отстраняване на недостатъци на строителството, и на съдебната практика по тези въпроси, игнорирайки факта, че са закупили имота от трети лица, а не от ответниците.
Не е налице твърдяното от жалбоподателите Д. противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика относно размера на присъденото обезщетение за отстраняване на недостатъците на общите части на сградата само до размер на 13,711% , колкото притежават Д.. След като отговорността на ответницата М. Г. е ангажирана по реда на чл. 265 ЗЗД от приложения по делото договор за строителство от 11. 02. 2005 г., размерът на отговорността й се определя от съдържанието на договора, както предвижда чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи. В т. 2.6 от договора е посочено задължението на строителя /М. Г. и И. К./ да построи обекта, описан в т. 1 от договора в уговорения срок, с необходимото качество и степен на завършеност. Съгласно т. 1 от договора, обектът е конкретно описан апартамент със съответстващите му идеални части от общите части на сградата. Следователно облигационната отговорност на ответницата М. Г. е до размера на припадащите се за този апартамент идеални части от общите части на сградата, както е постановил съдът. Не е налице противоречие със закона или съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12. 01. 2012 г. по гр. д. № 1752/2011 г. на Бургаския окръжен съд по жалбата на К. Л. и С. Л. и по жалбата на А. Н. Д. и С. Т. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: