О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1430
София, 12.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5882/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
П. на Р Б. е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 34/2013 г. на Софийския апелативен съд, приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съдебни решения.
Насрещна касационна жалба срещу същото решение е подадена от ищцата по делото В. П. от [населено място]. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съдебни решения.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на П. срещу П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за воденето срещу нея наказателно преследване, започнало на 27. 12. 1995 г. и приключило с оправдателна присъда от 11. 05. 2009 г. по нохд № 251/2001 г. на Сливнишкия районен съд, потвърдена с решение от 29. 07. 2011 г. по нохд № 9/2011 г. на Софийския окръжен съд. Софийският окръжен съд, като първа инстанция, е уважил иска за сумата 16 000 лв. и отхвърлил в останалата част до предявения размер от 60 000 лв. По въззивна жалба, подадена от П., и въззивна жалба на П. е образувано гр. д. № 34/2013 г. на Софийския апелативен съд. Същият съд, с решение от 08. 05. 2013 г. е потвърдил решението на окръжния съд за отхвърляне на иска на П. за разликата над сумата 20 000 лв. до размер на 60 000 лв., отменил чстично първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 16 000 лв. до сумата 20 000 лв. и осъдил П. да заплати на П. още 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Касационната жалба на П. вх. № 6381/06. 06. 2013 г. съдържа искане за частична отмяна на въззивното решение и намаляване на присъденото обезщетение на ищцата до справедлив размер.
Насрещната касационна жалба на ищцата П. вх. № 7925/10. 07. 2013 г. съдържа искане за отмяна на въззивното решение, с което е отхвърлен нейният иск и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
Исканията на двамата жалбоподатели за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са заявени на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че при определяне размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е разрешил материалноправния въпрос за справедливост на обезщетението в противоречие с практиката на ВКС – приложените от всеки от двамата жалбоподатели, съдебни решения на други състави на касационния съд, както и първоинстанционно решение по гр. д. № 6267/20`12 г. на Софийския окръжен съд, приложено от П.. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК на П. са направени доводи, че разрешаването на въпроса от въззивния съд е в нарушение на ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2005 г. на ОСГК.
Касационният съд счита, че не е налице соченото от страните основание за допускане на касация на въззивното решение. В случая, и двамата жалбоподателите оспорват размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди – ищцата П. като занижен, а П. – като завишен. В производството по чл. 288 ГПК не се обсъжда законосъобразността на този размер, а се преценява дали разрешаването на правния въпрос за определяне на сумата по справедливост, както изисква чл. 52 ЗЗД, е в съответствие с практиката на ВКС. От мотивите на въззивното решение не може да се направи извод, че определянето на сумата на обезщетението противоречи на съдебната практика.. Съдът е взел предвид всички заявени от страните обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на обезщетението – обективните факти за продължителност на наказателното преследване и тежестта на престъпленията, в които е била обвинена ищцата, както и субективните факти – негативните психически преживявания на ищцата. Представените от страните решения по други дела не могат да бъдат критерий при определяне размера на обезщетенията, защото всяко от тях има индивидуален предмет. Няма основание за аналогия с представеното от жалбоподателката П. решение от 17. 05. 2013 г. по гр. д. № 6287/2012 г. на Софийския окръжен съд, с което е присъдено обезщетение от 30 000 лв. на лицето Ст. Г., която е била привлечена като обвиняема по същото обвинение, както ищцата, и е била оправдана като нея по същото наказателно дело. Това първоинстанционно решение не е окончателно и то е обосновано с конкретните обстоятелства – влошено здравословно състояние на Г. вследствие на наказателното производство.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08. 05. 2013 г. по гр. д. № 34/2013 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: