О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1181
София 15.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 851 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. С. и Ц. К. чрез адв.Петър Р. и адв.Калин Р. против решение № 14 от 12.02.10г.по в.гр.дело № 568/09г.на Варненския апелативен съд.С него е отменено решение № 241 от 16.10.09г.по гр.дело № 689/07г.на Шуменския окръжен съд в частта,с която са отхвърлени исковете на П.” с.Памукчи,Шуменска обл.до размер на 45 100 лв и вместо него е постановено друго,с което З. С. и Ц. К. са осъдени да заплатят на кооперацията посочената сума,представляваща щета за периода от 1.01.03г.до 31.12.05г.,констатирана с акт за начет № 7 от 21.08.07г.,ведно със законната лихва,считано от 23.07.07т.до окончателното изплащане,както и 2606 лв разноски.
Към касационната жалба е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК,в което се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Приложени са решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба П.” с.Памукчи,обл.Шуменска,представляван от адв.Панайот П. моли да не бъде допуснато касационно обжалване.Претендира за разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преЦ. за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ответниците З. С. и Ц. К. длъжностите „председател” и „гл.счетоводител”в П. са оборили законната доказателствена сила на съставения срещу тях акт за начет,с изключение в частта му относно липсващата машина”банцинг”,поради което ги е осъдил солидарно да възстановят стойността на липсата на парични средства и стоково-материални ценности в размер на 45 100 лв заедно с дължимите лихви.
За да е налице основание за допускане по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора,както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба,тъй като противното би засилило служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба.В случая в приложеното изложение към касационната жалба не е формулиран правен въпрос,който да е разрешен в противоречие с приложените решения на състави на ВКС,които са постановени при различна фактическа обстановка,а съдържа оплаквания за неправилност на решението.ПреЦ.та на доказателствата,формирала вътрешното убеждение на съда за това,че не е оборена доказателствената сила на акта за начет,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда ,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.Тя е касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК,но само при допусната вече касация на въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касационната жалба направените пред тази инстанция разноски в размер на сумата 1000 лв,представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 14 от 12.02.10г.,постановено по в. гр.дело № 568/09г.на Варненския апелативен съд по жалба на З. Н. С. и Ц. А. К..
ОСЪЖДА З. Н. С. и Ц. А. К. за заплатят на П. сумата 1000 лв /хиляда/разноски за тази инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.