О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр.София, 11.02.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 52 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 09.10.2008г. по гр.д. № 414 / 2008г., с което Видински окръжен съд, като е потвърдил определение от 04.06.2008г. по гр.д. № 536/2006г. на Белоградчишки районен съд, е прекратил производството по насрещния иск на Г. Г. като недопустимо.
Жалбоподателят – Г. И. Г. поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на насрещния му иск.
Ответникът А. К. Б. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното определение въззивният съд, като е потвърдил определение от 04.06.2008г. по гр.д. № 536/2006г. на Белоградчишки районен съд, е прекратил производството по насрещния иск на Г. Г. като недопустимо.
Срещу частния жалбоподател е бил предявен иск от А. Б. за сумата 4 973,80 лева, които той е получил без основание- получил негово обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”. С молба от 16.01.2007г. жалбоподателят е предявил насрещен иск за сумата 1400лева, дължими му се от А. Б. като адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ. Съдът, като е констатирал, че за същата сума частния жалбоподател-ищец по насрещния иск се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на влязло в сила определение от 13.05.2005г. по гр.д. №724/2005г. на Видински РС, е прекратил производството по него като недопустимо поради липса на правен интерес от търсената защита.
С обжалваното определение, въззивният съд е възприел изводите на районният съд за недопустимост на производството поради липса на правен интерес, още повече, че е установил наличие и на образувано изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист по отношение на сумата 1400 лева предмет на насрещния иск.
В изложението по допустимост на жалбата жалбоподателят е посочил като съществен въпрос, разрешен с обжалваното определение, този за възможността да се търси съдебна защита на право, което вече е било защитено по пътя на извънсъдебните изпълнителни основания за защита, визирани в разпоредбата на чл.237 ГПК/отм./. Представя определение от 28.12.1999г. по гр.д. №141/99г. на ВКС, в което е посочено, че когато не бъде приет за съвместно разглеждане насрещния иск се разглежда отделно, решение от 11.07.1980г. по гр.д. №1321/80г. на ВКС, даващо разрешение в смисъл, че когато бъде отменено решението по основания иск се отменя и по насрещния и определение от 29.09.1959г. по гр.д. №6444/59г. на ВКС, в което е посочено, че определенията за неприемане на насрещен иск не могат да се обжалва с частна жалба.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по отношение на насрещния иск, но допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция би била налице само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и по който съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС. В случая с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за характера на несъдебните изпълнителни основания, но той е дал разрешение на този въпрос в съответствие с трайната практика на ВКС, а и представените от жалбоподателя съдебни актове не сочат на друго разрешение на поставения въпрос. В съдебната практика и теорията многократно е застъпвано разбирането, че нашето право предвижда различни изпълнителни основания, сред които важно място заема влязлото в сила осъдително решение, но със същата сила се ползуват и съдебните определения, ако съдържат осъдителен диспозитив, постановени на основание чл.237 ГПК/отм/, какъвто правилно е приел въззивния съд в обжалваното определение, че е налице в конкретния случай. Несъдебните изпълнителни основания макар и да не се ползуват със сила на присъдено нещо, се ползуват с изпълнителна сила и са важна облага за кредитора, защото му спестяват осъдителен исков процес и му позволяват да пристъпи към принудително изпълнение, като ускоряват и улесняват събирането на вземанията. Те са при това способ за засилена правна защита на вземанията, до които се отнасят и тенденцията в правната наука и законодателните промени е да се разширяват същите.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице визираните в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Същото е постановено в съответствие с практиката на ВКС и разрешения с него правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на определение от 09.10.2008г. по гр.д. № 414 / 2008г. на Видински окръжен съд по жалба на Г. И. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: