2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
София, 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1806/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Д. И. Г. и Е. Я. И., двамата от [населено място], са подали касационна жалба против решението на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 293/2010 г.. Жалбата съдържа искане и изложение за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и към нея са приложени решения на състави на ВС и на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, И. П. от [населено място] нае е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Благоевградският окръжен съд, с обжалваното въззивно решение, е потвърдил решението на Дупнишкия районен съд по гр. д. № 1232/2007 г., с което е обявен за окончателен, сключеният на 16. 10. 2007 г. предварителен договор между И. П. като купувач и Д. Г. и Е. И., двамата като продавачи, за продажба на недвижим имот – УПИ ХV, имот пл. № 393 в квартал 23 по плана на [населено място], с площ 1060 кв.м., заедно с построената в него вилна сграда за сумата 14 000 лв.. Съдът е приел, че са налице условията за обявяване на предварителния договор за окончателен – валидно сключен предварителен договор, наличие на предпоставки за прехвърляне на собствеността по нотариален ред и конкретно, че продавачите са собственици на имота, изпълнение на задълженията от страна на ищеца и неизпълнение от страна на ответника. Съдът е изложил конкретни съображения за действителността на предварителния договор, относно възражението на ответниците, че продажната цена е била несправедливо занижена, като по този въпрос е съобразил заключението на техническата експертиза, че пазарната цена на имота е именно 14 000 лв.. Отчетено е, че ищецът П. е изправна страна по предварителния договор, който изрично предвижда правото му да обяви предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако продавачите откажат да прехвърлят имота.
Искането на жалбоподателите за допускане на касация на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е необосновано. На първо място, приложените решения на състави на ВС и ВКС не представляват задължителна съдебна практика, която има предвид посочената разпоредба. Решенията са и неотносими към конкретния правен спор. В решенията на състави на ВС от 1955 г. и от 1959 г. се обсъжда въпроса за правото на страна по предварителния договор да се откаже – „отметне” от задължението по договора срещу заплащане на парична престация – „пишманлък”, когато това право на отмятане е уговорено в предварителния договор. Същите доводи са заявени от жалбоподателите пред въззивния съд и той е изложил съображения, че по настящото дело не е налице хипотезата на договорено „отмятане”, тъй-като в чл. 5, ал. 3 от договора е предвидено право на избор на купувача да иска заплащане на неустойка за неизпълнение или да иска изпълнение на договора. Той е избрал правото да иска изпълнение на предварителния договор чрез обявяването му за окончателен и няма основание за отричане на това му право. В представеното решение на състав на ВКС от 2007 г. се обсъжда въпроса за несправедлив размер на неустойката поради противоречие с добрите нрави, което е основание за нищожност на съответната клауза. Предмет на настоящото дело е искането за изпълнение на предварителния договор и въпросът за размера на неустойката не касае решението по делото..
Не са налице основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16. 7. 2010 г. по гр. д. № 293/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд по жалбата на Д. Г. и Е. И., двамата от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: