О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр.София, 20.01.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1632 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.07.2009г. по гр.д. № 563/2009г., с което Варненски ОС е отхвърлил иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 5 067 лева, получени на отпаднало основание.
Жалбоподателят – П. Д. М. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният, съд като е отменил изцяло решение от 05.01.2009г. по гр.д. №6573/2008г. е отхвърлил предявения от П. М. иск срещу Т. Н. за сумата 5 067 лева, получени на отпаднало основание. Съдът е приел за установено, че ищецът и ответникът са били присъединени кредитори по изпълнително дело срещу П. С. , като на ищеца е възложен недвижим имот на длъжника в изпълнение на задължението му. При възлагането ищецът е заплатил исковата сума, която е предоставена на ответника- също взискател по изпълнителното дело, съгласно протокол за разпределение. В един по-късен момент срещу ищецът е било водено гр.д. №195/2008г. на РС-Стара Загора и е признато за установено по отношение на длъжника по изпълнително дело П. С. , че П. М. не е собственик на възложения му апартамент, тъй като длъжникът не е бил такъв. Решението е влязло в сила на 22.07.2008г. След това на 02.09.2008г. ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск, като е поддържал, че последният задължа заплатената му сума на отпаднало основание. При тези доказателства съдът е приел, че основанието, на което ответникът е получил сумата не е отпаднало, тъй като сумата е получена по едно приключило изпълнително производство, в което ответникът като надлежен кредитор е получил сумата за удовлетворяване на свое вземане към длъжника и доколкото последният по-късно е установил в друг процес, че не е собственик на апартамента, предмет на изпълнителното производство, то това не променя факта, че сумата е получена от ответника на правно основание, което не е отпаднало.
В изложение към касационната жалба жалбоподателят поддържа, че съдът се произнесъл по правен въпрос от значение за спора, а именно досежно наличието на предпоставките на чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД при влязло в сила решение, в което се установява, че длъжник по изпълнително производство не е собственик на възложения на кредитор имот, с оглед връщане на дадената сума по изпълнителното производство на друг кредитор, поради отпадане на основанието за получаването на същата за последния, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В трайната си практика Върховният касационен съд е дал разрешение на въпроса, че полученото в едно изпълнително производство от взискателя е получено на правно основание. В случая съдът е приел, че жалбоподателят, на когото е възложен недвижим имот в изпълнително производство, е заплатил една сума в същото, която след това е предоставена на друг взискател по същото производство, при което не се дължи връщане на даденото, ако се установи, в друг процес, че длъжникът не е собственик на възложения на първия кредитор недвижим имот. Трайната съдебна практика, намерила израз в т.7 на Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС приема, че съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД основанието за разместване на блага е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува и то става изискуемо от деня, в който отпада същото. В случая основанието на ответника като взискател в едно надлежно приключило изпълнително производство не е отпаднало, поради което той не дължи връщане на получено. Ето защо не се налага допускане на касационното обжалване, за да се постигне създаване на трайна практика по спорния въпрос или изменение на съществуващата задължителна такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 на решение от 15.07.2009г. по гр.д. № 563/2009г. на Варненски ОС по жалба на П. Д. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: