О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр.София, 17.05.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1596 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.06.2011г. по гр.д.№304/2011г. на ОС Шумен, с което са отхвърлени предявените от Д. А. А. искове срещу [община] с правно основание чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ.
Жалбоподателят – Д. А. А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуално и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът [община] в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Д. А. искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 , във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно: за признаване за незаконно и отменя на уволнение, извършено със заповед № РД-25-1628/26.11.2010 г. на К. на [община], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “Младши инспектор “Контрол по Наредба № 1” и за заплащане на обезщетение в размер на 1470.89 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 26.11.2010г. до 23.03.2011г. Установено е било по делото, че по силата на Трудов договор № 1203/ 29.06.2007 г. между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът – жалбоподател е заемал длъжността „Младши инспектор “Контрол по наредба № 1” в Д. „Инспекторат” при Общинска администрация – Шумен и със Заповед № РД-25-1628/26.11.2010 г. на К. на [община] е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” – за извършено дисциплинарно нарушение по чл.187, т. 8 и т. 10 КТ, и на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ трудовото правоотношение между страните е било прекратено. Установено е също така, че заповедта е издадена във връзка с докладна записка от 08.10.2010 г. на Директора на Д. “Инспекторат” при [община] и като причина за налагане на наказанието в мотивите на заповедта е посочено: „грубо злоупотребил с доверието на работодателя и уронил доброто име на общинската администрация” за това, че на 25.09.2010 г. като се възползвал от служебното си положение поискал от собственика на търговски обект, находящ се на [улица] – Й. С. Х. да му предостави без заплащане хранителни продукти. Прието е за установено, че заповедта е връчена на служителя на 26.11.2010 г., което се установява от подписаното от него изявление върху документа в този смисъл. Съдът е изложил съображения за това, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Прието е, че в случая атакуваната заповед работодателят е посочил две норми – чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ, а като мотиви са изложени единствено за извършени нарушения по текста на чл. 187, т. 8 от КТ – „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието”. Прието е, че в заповедта е цитиран законовия текст на чл. 187, т. 10 от КТ, който съдържа една бланкетна разпоредба – „неизпълнение на други трудови задължения на работника”, бед да епосочено конкретно кои други трудови задължения работника не е изпълнил, с което е нарушил трудовата дисциплина и е послужило като основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което атакуваната заповед в тази си част е приета за немотивирана.
Изложени са съображения и за това, че посочените в заповедта фактически обстоятелства не кореспондират на визираната от ответника хипотеза за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.187, т.8, пр.1 КТ, тъй като злоупотребата с доверие се изразява в използването на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, като от субективна страна то следва да е извършено умишлено. Това нарушение е съставомерно, когато има преднамерено, умишлено извличане на облага, каквото в конкретния случай не се установява. Анализирайки доказателствата по делото съдът е приел, че ищецът извън работно време е поискал от собственика на търговския обект, хранителни продукти на кредит и причината за така направеното искане от стана на ищеца е била липсата на финансови средства и предстоящ рожден ден на детето му. При тези данни съдът е приел, че поведението на жалбоподателя не е насочено преднамерено и умишлено към извличане на облага, поради което не е осъществил фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 8, предл. 1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя.
Съдът е изложил съображения и за характера на дисциплинарното нарушение „уронване доброто име на предприятието”, като е посочил, че то е насочено към доверието на трети лица. Приел, е че това нарушение е осъществено от жалбоподателя, тъй като заемайки длъжността “Младши инспектор ”Контрол по Наредба № 1” в дирекция “Инспекторат” при Общинска администрация – Шумен следва да има безупречно лично поведение в общественото пространство. Прието е, че фактът, че е поискал стоки на кредит напомняйки за заеманата от него длъжност с цел предоставянето им, само по себе си уронва доброто име на работодателя, тъй като е демонстрирал е поведение, което е несъвместимо със заеманата от него длъжност. Прието е, че това е така, тъй като на ищеца като длъжностно лице са му възложени задължения по поддържане и опазване на обществения ред на територията на [община], съгласно Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на общината. При тези данни съдът е приел, че е налице тежко нарушение на трудовите задължения от страна на ищеца, изразяващо се в уронване на престижа и доброто име, както на службата, така и на работодателя – чл. 187, т.8, предл.2 КТ и заповедтта за налагане на дисциплинарно наказание се явява законосъобразна, а предявените обективно съединение искове на ищецът за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – неоснователни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на процесуален и материалноправни въпроси от значение за спора, а именно за задължението на съда да извърши контрол за това извършено ли е соченото в заповедта дисциплинално нарушение, за задължението на работодателяда изслуша работника или служителя и за точното тълкуване на понятието “уронване доброто име на предприятието”. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Не представя решения на съдилищата по поставените въпроси.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че поставените от жалбоподателя въпроси не обуславят допускане до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения – решение от 04.07.20111г. по гр.д.№ 236/2010г. ІV г.о. на ВКС, решение от 21.11.2011г. по гр.д.№238/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 522/2009 год. ІV г.о наа ВКС, и решение по гр.д. № 626/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. , постановени при условията на чл. 290 ГПК, се приема, че при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид –тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че осъщественото от жалбоподателя нарушение на трудовата дисциплина е такова по смисъла на чл. 187, т.8, предл. 2 КТ – уронване доброто име на предприятието, като е направил конкретната преценка на относимите доказателства по спора и е дал точна характеристика на извършеното дисциплинарно нарушение.
Жалбоподателят е посочил, че от значение за спора е мтериалноправния въпрос за задължението на работодателя да изслуша работника или служителя с оглед разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ. Същият не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове, тъй като не е поставян за разглеждане от жалбоподателя в исковата му молба като основание, за незаконност на извършеното уволнение. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.06.2011г. по гр.д.№304/2011г. на ОС Шумен, основание чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК по жалба на Д. А. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: