О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 23.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 20 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5774/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № А 2638/07. 08. 2013 г. от адвокат А. В. от Адвокатска колегия [населено място], назначена за особен представител на П. П. от [населено място], с неизвестен адрес, против определение от 24. 07. 2013 г. по ч. гр. д. № 138/2013 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без уважение молбата на адвокат В. за изменение на определение от 25. 06. 2013 г. по същото дело в частта за разноските, като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за извършеното от нея процесуално представителство на ответника П. П. по ч. гр. д. № 138/2013 г. чрез осъждане на ищеца по делото К. К. от [населено място].
Ответникът по частната жалба К. К. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено опредението като правилно.
След проверка, касационният съд установи следното:
Производството по ч. гр. д. № 138/2013 г. на Окръжен съд – Монтана е образувано по частна жалба на Р. Т. от [населено място] срещу определение на Районен съд Монтана от 20. 3. 2013 г. по гр. д. № 70719/2011 г., с което е отхвърлена молбата й за възстановяване на срока за обжалване на решението на същия съд по същото дело, постановено на 26. 10. 2012 г.. С това решение Районен съд Монтана е осъдил Р. Т. и П. Т. солидарно да заплатят на К. К. сумата 10 000 лв. със законната лихва от 27. 12. 2012 г. и 1 457,20 лв. разноски и отхвърлил изцяло предявения от К. К. срещу П. П. иск за сумата 10 000 лв.. Решението в частта за отхвърляне на иска на К. срещу П. П. не е обжалвано, влязло е в сила и спорът между тях не може да бъде пререшаван и не съществува като част от предмета на делото – чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК. При тези фактически обстоятелства въззивният съд точно е констатирал, че производството по ч. гр. д. № 138/2013 г. няма за предмет спор между П. П. и К. К., последният не е насрещна страна по смисъла на чл. 248, ал. 2 ГПК по искането на пълномощника на П. за присъждане на разноски и не носи материална отговорност по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 24. 07. 2013 г. по ч. гр. д. № 138/2013 г. на Окръжен съд – Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: