О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София 22.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 509 по описа за 2010 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от И. И. Б. чрез адв.Р. Б. срещу определение № 1742 от 13.07.10г.по в.ч.гр.дело № 583/10г.на Окръжен съд – Плевен,с което е потвърдено определение № 1591 от 16.04.10г,постановено по гр.дело № 6469/09г.на Районен съд – Плевен за прекратяване на делото.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна.Приложено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,в което се сочат бланкетно основанията по чл.280 ал.1 т.1 –т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба В.”Г. Б.” Д. М.моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
С обжалваното определение въззивният съд,като е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд, е приел недопустимост на предявения осъдителен иск,с който е сезиран поради идентичност със спора,разрешен с влязло в сила решение по гр.дело № 10156/05г.на СРС.Изложени са съображения,че претендираното от ищеца право за заплащане на обезщетение в размер на 1128.27 лв за времето,през което е работил на по-нископлатена работа поради незаконното уволнение,е отречено със силата на пресъдено нещо,поради което спорът не може да бъде пререшаван под предлог,че спорното право е различно,тъй като посочената цена на иска и периода са различни от тези по предходното дело,по което са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ на същата страна,а паричната претенция по чл.225 ал.1 КТ е отхвърлена.
Частният жалбоподател не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е разрешен в противоречие с приложеното решение № 990/11.04.57г.по гр.дело № 2185/57г.на ІV г.о. на ВС и не е мотивирал искането си за допускане на касационно обжалване със значимост на конкретен правен въпрос с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото.Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на жалбоподателя.В случая налице ли е идентичност между гр.дело № 6469/09г.на Районен съд-Плевен и гр.дело № 10156/05г.на СРС е въпрос на фактическа преценка дали се касае за две дела с идентичен предмет на спора,а не е правен въпрос,който да обуслови допустимост на касационното обжалване.Ето защо,настоящият състав приема,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1742 от 13.07.10г.,постановено по в.ч.гр.дело № 583/10г.на Окръжен съд –Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.