О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1453
София 17.12.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4856 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. М. чрез адв.Н. И. срещу решение № 29 от 8.04.13г., постановено по в.гр.дело № 45/13г.на Апелативен съд – Бургас,с което е потвърдено решение № 481 от 27.12.12г.по гр.дело № 685/12г.на Окръжен съд – Бургас. С него е отхвърлен предявения иск от същата страна срещу Е. Г. В.,гражданка на Р. ,за заплащане на сумата 254 257.90 лв,представляваща левова равностойност на 130 000 евро – остатък от невърнат заем от 140 000 евро.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба Е. В. чрез адв. В. В. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявеният иск по чл.240 ЗЗД не може да бъде успешно проведен,тъй като ищецът В. М. не е доказал,че сумата по банково бордеро № г.на П. в размер на 140 000 евро,която е превел на ответницата Е. В. е по договор за заем,който й е предоставил в качеството на заемодател.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Процесуалноправният въпрос: има ли право въззивният съд да приеме нови писмени доказателства,ако те не са били приложени към исковата молба, респективно писмения отговор,не са били поискани за събиране от първоинстанционния съд,не са посочени във въззивната жалба и страната не е посочила извинителна причина за невъзможността са ги представи своевременно, не е обусловил правните изводи на въззивния съд.Приетите от въззивната инстанция писмени доказателства не са свързани със спорния въпрос за предоставяне на заем,а касаят други правоотношения между страните.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора касационно обжалване не следва да се допуска.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Въпросът какво е значението на посоченото в банковото бордеро основание за внасяне на сумата не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Банковото бордеро е официален документ,но посоченото в него основание за плащането „съгласно договор за заем” изхожда от страната и в тази му част изявлението й съставлява частен документ.По въпросите за доказателствената сила на частния документ има трайна и безпротиворечива практика,която не се налага да бъде променена.
На въпроса какво е значението на разписката,в която заемодателят е декларирал,че е получил от заемателя дадената в заем сума и задължението по договора за заем е напълно погасено е отговорено с решение 390 от 20.05.10г.по гр.дело № 134/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.В случая въззивният съд е съобразил задължителната практика,като е обсъдил въпросната разписка по съвкупност с останалите доказателства по делото, при което е направил извод,че същата се отнася до друго правоотношение – сключен договор за заем със съпруга на ответницата П. Ч..Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не са основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Въпросът: в случай,че лицето,получило в заем сума върне същата на съпруга/съпругата на заемодателя,счита ли се това за точно изпълнение на договора от страна на длъжника не е от значение за изхода на спора,тъй като съдът е отхвърлил иска поради това,че не е доказано наличието на твърдяния от ищеца устен договор за заем,сключен с ответницата.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 29 от 8.04.13г., постановено по в.гр.дело № 45/13г.на Апелативен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.