4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1303
гр.София, 06.12.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 652 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.03.2012г.. по гр.д.№ 227/2012г. на ОС Бургас, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК.
Ответникът Ж. Х. Ч. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от Ж. Х. искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3, вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД. Прието е за установено, че ищецът- ответник по жалба, е заемал длъжността ”работник режимни настройки на енергийно оборудване-бригадир” при ответника – по трудово правоотношение от 01.05.2010 г. за неопределено време, което е било прекратено считано от 01.05.2011 год. – след изтичане на едномесечното предизвестие. Заповедта за уволнение е връчена надлежно на ищеца в деня на издаването срещу подпис и видно от съдържанието й причинита за уволнението е намаляване обема на работа по чл.328, ал.1, т.3 КТ. Прието е, че намаляването на обема на работата в дадено предприятие, негово подразделение или обобщено казано при един работодател означава най-общо намаляване на производствената програма – спадане на произвежданата продукция, било поради спадане на заявките или недостиг на суровини и материали. Въззивният съд е счел, че от събраните по делото доказателства не се установява в дружеството да е налице намаляване обема на работата – в тази насока не са представени никакви доказателства, а съобразно правилото на чл.154 ГПК в тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на уволнението, като се докаже и съществуването на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Изложени са съображения и за това, че при закриване на част от предприятието, при намаляване обема на работа или при съкращаване на щата, работодателят следва да извърши подбор между работници или служители, чиито длъжности се съкращават, а в конкретния случай такъв не е доказано да е направен. При тази фактическа обстановка, съдът е счел, че съд е счел, че уволнението е незаконосъобразно и е уважил исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят- работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за изхода на спора за това как следва да се установи намаляване обема на работа, т.е. дали за това е необходим нарочен акт на работодателя и как следва да се извършва подбора, т.е. дали е необходимо да бъде спазена формална процедура и документиране. Поддържа, че тези въпроси са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК. Предста решения постановени по реда на чл.290 ГПК от 24.01.2012г. по гр.д.№1819/2010г. ІVг.о. на ВКС и решение от 16.07.2010г. по гр.д.№90/2009г. ІV г.о. на ВКС.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т.1-3 2 ГПК, тъй като даденото разрешение на правните въпроси от въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС и не са разрешавани противоречиво от съдилищата. В същата/ включително и в представените от жалбоподателя решения/ се приема, че е без правно значение е дали е доказана констатация на управляващия орган за намеления обем на работата, тъй като тази констатация не е правопроизводящ факт, а правно ирелевантно е и дали управляващият орган е съставил нарочен документ, определящ кои длъжности да бъдат съкратени. Посочва се, че следва да се установи, че обема на работата е намалял и това е свързано с изпълняваните от определена длъжност трудови функции и тогава работодателят разполага със законно основание да прекрати трудовия договор с изпълняващия длъжността на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ. Приема се, че липсата на решение на компетентния орган, взето по надлежния ред, за намаляване на персонала съобразно намаления обем на работата, обусловя незаконност на уволнението на това основание. При спазване на тази практика съдът в обжалваното решение е приел, че не е доказано наличие на соченото основание за уволнението.
По отношение на въпроса за това следва ли подбора да се извърши при спазване на определена формална процедура също е даден отговор в практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№525/2010г., ІV г.о. на ВКС. Изяснено е, че след като в закона няма подобни изисквания, то няма как да се поставя и подобно условие към работодателя за законност на извършения подбор, а работодателят може да извърши преценка като използва различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е дали ще успее да установи действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил по какви показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Именно при спазване на тази практика въззивният съд е приел, че няма доказателства да е извършен подбор, по отношение на който да се направи преценка дали е законосъобразен.
По поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдебната практика не е неправилна и не се налага нейната промяна с оглед точното приложение на закона и развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 13.03.2012г.. по гр.д.№ 227/2012г. на ОС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: