О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр.София, 08.05.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 334 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.11.2008г. по гр.д. № 1952 / 2008г., с което Софийски градски съд, като е отменил решение от 08.11.2004г. по гр.д. №22504/2003г. на Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от А. К. Я. искове срещу ТПК”Х”-София с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – А. К. Я. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото -основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 21.05.2008г.-2592-2005г. ВКС е отменил решени по гр.д. №486/2005г. на Софийски ГС и е върнал делото с указания спора да бъде разгледан като такъв по чл.344 КТ, тъй като жалбоподателката освен член кооператор е била и в трудови правоотношения с ответната кооперация и именно те са обект на разглеждане в настоящето производство.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърли предявените от жалбоподателката искове. Изложил е съображения за това, че прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед №182/10.10.2003г. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ е законосъобразна. Приел е че е одобрена нова длъжностна характеристика от работодателя- в която за заеманата длъжност “заместник председател по производствено-технически въпроси се изисква ”-висше техническо образование, а жалбоподателката има висше образование химик- органик – педагогически профил, СУ”К”. Съдът е приел, че за изпълняваната длъжност е нужно образование инженер-химик за длъжността, поради което тя действително не отговаря на изискванията за образование и уволнението й е законосъобразно.
В изложението жалбоподателката е посочила, че с обжалваното решение е разрешен съществен материалноправен въпрос, а именно относно тълкуването на понятията “ необходимото образование или професионална квалификация” за заеманата длъжност. Представила е решения по гр.д. №2614/2004г., гр.д. №3455/2001г., гр.д. №250/2003г. на ВКС, в които е застъпено разбирането, че във всеки конкретен случай съдът следва да установи какви конкретни премени е направил работодателя в изискването за образование и ква,
0лификация, както и че работодателят е длъжен да посочи кое изискване не е налице – образование или квалификация, а промяната следва да е настъпила след сключване на трудовия договор.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение на съществения правен въпрос от въззивния съд е в съответствие с трайната практика на ВКС. Същата е намерила отражение и в посочените от жалбоподателката решения и именно в съответствие със същата съдът е намерил, че конкретния случай попада под действието на приложения от работодателят фактически състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, защото нормата предполага промяна на изискванията за заемане на длъжността – образование или квалификация да е настъпила след сключването на трудовия договор между страните и тази промяна е съществена.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за наличие на промяна в изискването за образование за заеманата от жалбоподателката длъжност влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за наличие на такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 13.11.2008г. по гр.д. № 1952 / 2008г. на Софийски градски съд по жалба на А. К. Я..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: