О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 28.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1209/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
С. С. М. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 13203/2011 г. на Софийския градски съд, приложила изложение на касационни основания и решения на различни съдилища.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, [фирма] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 16 май 2012 г. по гр. д. № 13203/2011 г. е признал за установено, че С. М. дължи на [фирма] сумата 3 240,73 лв. за изразходвана топлинна енергия от януари 2007 г. до април 2009 г., със законната лихва върху главницата, считано от 27. 01. 2010 г. до окончателното изплащане и сумата 507,32 лв. мораторна лихва за периода от 27. 01. 2007 г. до 11. 12. 2009 г.. С решението е осъдена С. М. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на сумата 612,42 лв.
Искането на жалбоподателката М. е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест в противоречие с установената практика на съдилищата. Посочено е, че въззивният съд е пренебрегнал основния принцип, че ищецът трябва да докаже фактите, на които основава исковете си и конкретно, че уредите, ползвани за начисляване на сметките са изправни.
Изложените от жалбоподателката съображения по искането за допускане на касационно обжалване, са неоснователни. Въззивният съд е приложил точно закона – чл. 131 ГПК, като е посочил, че предмет на спора са обстоятелствата, на които се основават възраженията на ответницата по иска, изложени в отговора й на исковата молба. По всяко от тези възражения, формулирани в пет точки, въззивният съд е изложил съображения за тяхната неоснователност, като се е позовал на конкретно посочена нормативна уредба, писмени доказателства, които не са оспорени от жалбоподателката и заключение на техническа експертиза, което не е оспорено в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. В съответствие със закона – чл. 133 ГПК, съдът не е взел предвид възражението на жалбоподателката – ответница по иска, за изправността на монтираните в сградата измервателни уреди.
Не е налице твърдяното от жалбоподателката, разрешаване на процесуалноправен въпрос относно доказването в противоречие на съдебната практика и при неточно прилагане на закона, поради което искането за допускане на касация следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16 май 2012 г. по гр. д. № 13203/2011 г. на Софийския градски съд по жалбата на С. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: