О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София 25.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1072 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Т. Д. и Х. А. Д. чрез пълномощник адв.Д. Й. срещу решение № 716 от 2.05.12г., постановено по в.гр.дело № 302/12г.на Окръжен съд – Пловдив,с което е потвърдено решение № 394 от 29.07.11г.по гр.дело № 922/г.на Районен съд –Карлово.С него са отхвърлени исковете на касаторите срещу [община] за заплащане на сумите от по 50 000 лв за всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Т. Х. Д. в резултат на претърпяна на 24.03.2005г.трудова злополука,ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [община] чрез пълномощник адв.И. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли обективно съединените искове с правно основание чл.200 КТ въззивният съд е приел,че за причинените неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Т. Х. Д. в резултат на ПТП на 25.03.2005г.ищците са били обезщетени с влязло в сила решение по гражданско дело,образувано по искове,предявени от тях срещу прекия причинител на основание чл.45 ЗЗД, като им е присъдено обезщетение в общ размер 70 000 лв.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.На посочения в изложението въпрос „следва ли работодателят да отговоря за вреди по чл.200 КТ при положение,че прекият извършител на деликта е осъден да репарира същите,но не ги е заплатил”е даден отговор в задължителната практика на ВКС – решение № 354 от 3.08.10г.по гр.дело № 714/09г.на ІІІ г.о., решение № 204 от 4.07.2011г.по гр.дело № 220/10г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че в чл.200 КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука или професионално заболяване, като законът не се интересува от причинителя и неговата вина. Но законодателят не изключва обезщетяване на тези вреди по общия граждански ред за непозволено увреждане, когато вредите са виновно причинени от друго лице. Пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда- срещу прекия причинител с иск по чл.45 ЗЗД или срещу работодателя си с иск по чл.200 КТ. За едни и същи вреди обаче пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти. Затова, когато с влязъл в сила съдебен акт е уважен искът му по чл.45 ЗЗД срещу причинителя на увреждането за определени вреди, не може да бъде ангажирана и отговорността на работодателя по чл.200 КТ за същите вреди. Работодателят може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за които не е присъдено обезщетение на пострадалия.
Въззивното решение,с което са отхвърлени исковете на касаторите с правно основание чл.200 КТ срещу работодателя за причинените им от смъртта на тяхната дъщеря,починала в резултат на ПТП при трудова злополука неимуществени вреди,е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика по поставения правен въпрос,поради което не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Приложеното решение № 230 от 12.07.11г.по гр.дело № 1907/09г.на ІV го.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,на което се позовават касаторите не обосновава твърдението им за противоречиво разрешаване на поставения въпрос.В него е прието, че когато трето лице отговаря за причинените вреди – работодател пред пострадалия работник или работодател пред близките на загинал работник по чл. 200 КТ, той отговаря за вреди, причинени или за които отговаря друг/т.е. неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна/, поради което пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в размера, дължим от причинителя, а работодателят изплатил обезщетението на пострадалия винаги има регрес към причинителя и отговорните за неговото деяние,затова по иск,предявен срещу него по чл.200 КТ,той има интерес да привлече причинителя и неговите работодател и застраховател като трети лица помагачи,за да им предяви регресните си права.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 716 от 2.05.12г., постановено по гр.дело № 302/12г.на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.