2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 19.04.20011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1360/2010 година.
Производствопо чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. Б. И. от[населено място] срещу въззивно решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 402/2010 г.. Към жалбата са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, П. Т. М. със съдебен адрес в[населено място] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касация и жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският окръжен съд с решение от 17. 6. 2010 г. по гр. д. № 402/2010 г. е приел за установено по отношение на ищеца П. М. и ответницата Д. И., че по договор за покупко-продажба, сключен на 12. 5. 2004 г. с нот. акт № 40/2004 г. на нотариус М. Б. към Несебърския районен съд, на недвижим имот – офис със санитарен възел, на площ 22. 09 кв.м., намиращ се в сградата, представляваща блок № 2 в УПИ І, кв. 95 по плана на[населено място], за сумата 6000 лв., действителен купувач е П. М.. С решението е прието за установено по отношение на Д. И., че П. М. е собственик на ? ид. ч. от същия имот. Окръжният съд е счел за доказано твърдението на ищеца за симулация относно действителния купувач на договора, удостоверен с нот. акт № 40/12. 5. 2004 г., в който като купувач е посочено лицето Д. И., първоначална ответница, починала през 2010 г. – майка и наследодателка на ответницата Д. И.. Този извод на съда е обоснован с приложената по делото нотариално заверена декларация на Д. И. от 12. 5. 2004 г., че средствата за закупуване на офис № 5 са осигурени от П. М.. Въззивният съд е преценявал тази декларация като начало на писмено доказателство, което прави вероятно привидното придобиване от деклараторката Д. И. и което е основание за събиране и ценене на свидетелските показания, които също сочат на персонална симулация.
Искането на жалбоподателката за допускане на касация е заявено по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Искането по т. 1 е необосновано, тъй-като по въпроса за същността на писменото доказателство по чл. 165, ал. 2 ГПК, като основание за допускане на свидетелски показания, не е показана задължителна съдебна практика на ВКС, съдържаща се в тълкувателните решения. Няма основание за допускане на касация и по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените решения на различни състави на ВКС се отнасят за конкретни дела при различна фактология и преценката на всеки съд за допускане на свидетелски показания по чл. 165 ГПК е индивидуална. Не е налице и неточно прилагане на закона – разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК. Волеизявлението на първоначалната ответница Д. И., съдържащо се в нотариално заверената декларация и представляващо признание, че офисът е закупен със средства на ищеца М., има всички качества на писмено доказателство, което създава вероятност, че посочването на Д. И. като купувач на имота, е привидно. Фактически, искането на жалбоподателката за допускане на касация представлява несъгласие с доказателствените изводи на решаващия съд поради оспорване на способите за тяхното формиране, но тези въпроси могат да бъдат преценявани при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17. 6. 2010 г. по гр. д. № 402/2010 г. на Бургаския окръжен съд по жалбата на Д. И. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: