2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 377/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
П. Д. С. е предявил иск против [фирма], [населено място] за сумата 1800 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, от които 900 лв. вреди от проявена спрямо него пряка дискриминация и 900 лв. – от проявена непряка дискриминация. Исковата молба е върната с разпореждане от 15. 07. 2011 г. по гр. д. № 4988/2011 г. на Софийския районен съд на основание чл. 129, ал. 3 ГПК – неизпълнение на разпореждането на съда за отстраняване на конкретно посочени нередовности на исковата молба. Софийският градски съд, с разпореждане от 14. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 17 440/2011 г. е оставил без уважение частната жалба на С. срещу определението на районния съд.
П. С. е подал частна касационна жалба срещу определението на Софийския градски съд. Към жалбата е приложена молба-уточнение, съгласно указанията, дадени от градския съд.
Касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Частната жалба и молбата-уточнение вх. № 42402/18. 04. 2012 г. не съдържат обосновани твърдения и доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на касационния съд и други съдилища, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. И двете писмени изложения на жалбоподателя съдържат оплаквания за неправилност на актовете на първоинстанционния и въззивния съд – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Тези обстоятелства могат да се преценяват при разглеждане на частната касационна жалба по същество, при вече допусната касация, но не са основание за допускането й. Несъстоятелно е твърдението, че обжалваните определения противоречат на ТР № 1/2001 г. ОСГК, с което е прието, че грешките при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни или научни правила представляват нарушение на съществени процесуални правила. Тези принципни постановки касаят разглеждането на жалбата по същество, а не допускането на касационно обжалване. В случая, съдът изобщо не е стигнал до формиране на вътрешно убеждение по спорния предмет, тъй-като производството е приключило в началната му фаза поради констатирани и неотстранени нередовности на исковата молба. С разпореждане на районния съдия от 12. 05. 2011 г. на ищеца С. са дадени указания да конкретизира обстоятелствената част на исковата молба като уточни дискриминиращия признак без да препраща към законовите разпоредби. Указанието не е изпълнено, тъй-като с молба от 02. 06. 2011 г. С. отново е цитирал разпоредби от Закона за защита от дискриминация, но не е посочил конкретни фактически обстоятелства. С последваща молба от 20. 06. 2011 г. се е позовал на факти за споделеното от управителя на ответната фирма, че е военен полковник, че дъщеря му се познава с премиера, а С. е обикновен гражданин и са изложени искания за събиране на писмена информация относно имущественото състояние на фирмата, за трудовите възнаграждения на нейните управители и за сумите, превеждани на охранителите на фирмата. Логична е преценката на съда, че обстоятелствата, изложени в молбата от 20. 06. 2011 г. не конкретизират дискириминиращия признак.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 14. 03. 2012 г. по гр. д. № 17 440/2011 г. на Софийския градски съд по частната жалба на П. Д. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: