О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 12.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1761/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
И. М. К. от [населено място] и други са подали частна жалба против определение от 08. 01. 2013 г. по гр. д. № 691/2012 г. на ВКС, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същите жалбоподатели против въззивно решение на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 160/2012 г.
Ответниците С. Т. от [населено място] и други оспорват частната жалба като неоснователна.
След проверка, този състав на касационният съд установи следното:
Другият състав на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба и прекратил производството на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – предмет на делото е иск с цена до 5000 лв.. Съдът се е позовал на представеното от ответниците удостоверение от 24. 08. 2012 г. на [община], с което е удостоверено, че ливада с площ 3,800 кв.м. в м. Р., [населено място] има данъчна оценка 625.86 лв.. Частните жалбоподатели оспорват тази констатация на съда като неправилна поради съществено нарушение на процесуалните правила. Посочват, че удостоверението не е прието като доказателство по делото, представено е след приключване на съдебното производство пред въззивния съд, като е приложено към писмения отговор на ответниците срещу касационната жалба на настоящите жалбоподатели.
Заявените възражения от частните жалбоподатели са точни и съответни на данните по делото. Цитираното удостоверение не е прието по надлежния ред като доказателство и от неговото съдържание не може да се направи категорична връзка, че то се отнася именно за недвижимия имот, обект на спора по делото, тъй-като са посочени само местонахождението и площта на ливада, но не и нейните граници – чл. 588, ал. 1, т. 3 ГПК.
Независимо от това, този състав на касационния съд счита, че обжалваното определение е законосъобразно, тъй-като предмет на спора по делото е иск за собственост с цена под 5 000 лв.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, в случая частните жалбоподатели. С вносна бележка от 26. 11. 2009 г. те са внесли държавна такса за първоинстанционното производство 50 лв., а с вносна бележка от 17. 01. 2012 г. са внесли 25 лв. държавна такса за въззивното производство. С тези действия те фактически са удостоверили, че цената на иска е в размер на максималната сума 1250 лв. или по-малка от тази сума – чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК. При това положение жалбоподателите необосновано твърдят, че цената на иска е в размер на 5000 лв. и е неприложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 1186/05.02. 2013 г., подадена от И. М. К. от [населено място] и други против определение № 1/08. 01. 2013 г. по гр. д. № 691/2012 г. на ВКС, Първо гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: