3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр.С., 17.01.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 44 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба за отмяна от 27.10.2010г. на К. С. Г., Р. С. Д., Д. Г. С. и С. Г. Н. на влязлото в сила решение от 29.09.2010г. по гр.д.№432/2010г. на АС-Варна, с което е потвърдено решение на ОС-Добрич за разпределение на суми по изп.д.№20077370400441 на ЧСИ с район на действие ОС-Добрич-Л. Т..
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:
Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество.
С атакуваното решение е потвърдено решение на ОС-Добрич за разпределение между взискателите на суми по изп.д.№20077370400441 на ЧСИ с район на действие ОС-Добрич-Л. Т. на основание чл.460 ГПК.
При тези данни Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за недопустима. Както правната доктрина, така и съдебната практика (в т.ч. и задължителна такава – ППВС
№2/1997г.) приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл.231 ГПК /отм./ – 303 ГПК могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор. Безспорно такива актове са решенията (и някои определения) на съда, постановени в исковия процес. С постановеното по реда на чл.460 ГПК решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор, а само когато, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Целта на отмяната е да се отстрани силата на пресъдено нещо на порочното решение и да се повтори разглеждането на делото, за да бъде заместено неправилното решение, с ново правилно решение.
Настоящият случай обаче не попада в горната хипотеза. Атакуваното решение съдържа произнасяне единствено по процесуален въпрос – за начина по който следва да се разпределят суми по изпълнително дело между взискателите на основание чл.460 ГПК, но не и произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение между страните. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл.303 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна от 27.10.2010г. на К. С. Г., Р. С. Д., Д. Г. С. и С. Г. Н. на влязлото в сила решение от 29.09.2010г. по гр.д.№432/2010г. на АС-Варна, с което е потвърдено решение на ОС-Добрич за разпределение на суми по изп.д.№20077370400441 на ЧСИ с район на действие ОС-Добрич-Л. Т..
Определението може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: