О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр.София, 22.01.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1641 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.07.2009г. по гр.д. № 332 / 2009г., с което Пловдивски окръжен съд е отхвърлил искането на М. Г. Е. срещу Г. Н. за издаване разрешение на малолетното дете Г да напуска пределите на РБ всяка година до навършване на пълнолетие от 01.09. до 23.12. и от 10.01. до 15.06., като се връща по време на ваканциите.
Жалбоподателят – М. Г. Е., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен при това в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил искането на М. Г. Е. срещу Г. Н. за издаване разрешение на малолетното дете Г да напуска пределите на РБ всяка година до навършване на пълнолетие от 01.09. до 23.12. и от 10.01. до 15.06., като се връща по време на ваканциите. Съдът е приел за установено по делото, че бракът между родителите е прекратен с влязло в сила решение от 08.03.2005г. по гр.д. №1132/2004г. на Пловдивски РСЗа да отхвърли искането съдът е приел, че не е в интерес на детето да напуска пределите на страната и да учи в И. , където майката живее, работи и има сключен нов брак с чужденец. Детето е родено на 24.12.2000г., привързано е и към двамата родители, като в момента живее в дома на родителите на майката, но е в постоянен контакт с баща си и това отношение е от значение и за бъдещото му психологическо израстване, тъй като бащата е за него модел за баща и мъж.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба майката е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата касаеща възможността, родител, живеещ в чужбина да упражнява непосредствено родителските права като при несъгласие по този въпрос с другия родител същото бъде заместено с влязло в сила решение на съд. Поддържа също така, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, от значение е за точното приложение на закона и за развитието на правото, тъй като липсва практика за критериите, по които следва да се регулират отношенията свързани с местоживеенето на детето, когато родителите са разведени и живеят в различни държави. Представя две решения на ВАС по приложението на чл.76, т.9 ЗБДС, касаещ издаването на международен паспорт на детето. Не сочи в противоречие с коя трайна и задължителна практика на ВКС се е произнесъл въззивният съд.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно упражняване на родителските права по отношение на непълнолетното дете досежно неговото местоживеене, когато двамата родители живеят в различни държави. С решението си въззивният съд обаче при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на детето е да продължи да живее в РБългария. Той не е отрекъл родителското качество на майката, която може да продължи да участвува във възпитанието му.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателката не сочи решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за наличие на интерес за детето да продължи да живее в досегашната си социална среда. Константна практика на ВКС, намерила отражение и в Постановление №1/1974г. на ВС, не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение при преценка интереса на детето. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето и не е променил неговото досегашно местоживеене.
Неоснователно е и искането на жалбоподателката за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като с въззивното решение е разрешен правен въпрос от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Преценката на съдилищата за това, на как да се упражняват родителските права при разногласие между родителите, включително и досежно местоживеенето на детето, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на детето, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за противоречиво разрешаване на идентични казуси или за неточно приложение на закона и развитие на правото, ако не е налице значително отклонение от установената съдебна практика, каквото в случая не се установява. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК на решение от 02.07.2009г. по гр.д. № 332 / 2009г. на Пловдивски окръжен съд по жалба на М. Г. Е..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: