3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр.София, 24.09.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 431 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 02.02.2010г. по гр.д.№ 156/ 2010г., с което Софийски АС, като е потвърдил определение от 14.12.2009г. по гр.д.№ 11429/2009г. на Софийски ГС е прекратил производството по делото по иск на И. П. Д. и П. Г. Д..
Жалбоподателите – И. П. Д. и П. Г. Д. поддържат, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата им молба.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С молба от 23.11.2009 г. жалбоподателите са поискали да бъдат осъдени Д., В. Р. и О. П. да им заплатят обезщетение в размер на 500 000 лева за преживян тормоз и стрес от водени от ответниците дела.
С определение от 14.12.2009г. съдът е приел, че жалбоподателите, след дадени им указания, не са отстранили нередовностите на исковата си молба и е върнал същата, като е прекратил производството по нея.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото.
Като са обжалвали определението на въззивния съд жалбоподателите са просрочили като основание за нейната допустимост по същество оплаквания за неправилност на същото, а не конкретен правен въпрос, който да е разрешаван от съдилищата противоречиво.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателите не твърдят, че е налице липса на съдебна практика по повдигнатия в обжалваното определение въпрос за предпоставките за редовност на исковата молба, нито че тя е противоречива и следва да бъде уеднаквена чрез произнасяне по обжалваното определение, в който случай биха били налице визираните в чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Не е изложила сериозни аргументи и как приетото от въззивния съд разрешение за нередовност на исковата молба влиза в конфликт с точното прилагане на закона при наличие на непротиворечива практика на ВКС в подкрепяща изводите на въззивния съд.
Доколкото жалбоподателите правят оплаквания за неправилност на въззивното определение, то необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на определение 02.02.2010г. по гр.д.№ 156/ 2010г. на Софийски АС по жалба на И. П. Д. и П. Г. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: