О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 359/2012 година.
Призводство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Н. Т. Станева от [населено място] е подала частна касационна жалба против определението на Видинския окръжен съд по ч. гр. д. № 142/2012 г..
Ответникът П. г. по обл. и хр. „М. Г.”, [населено място] счита, че касационното обжалване е недопустимо и жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Видинският окръжен съд, като въззивна инстанция, с определение от 21. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 142/2012 г. е потвърдил определението от 13. 02. 2012 г. по гр. д. № 383/2011 г. на Видинския районен съд, в частта, с която ищцата Н. Станева е осъдена да заплати на ответника П. „М. Г.” сумата 600 лв. разноски по делото, прекратено поради отказ на Станева от предявения иск за сумата 1800 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Окръжният съд е констатирал, че в производството пред първоинстанционния съд ответникът П.” М. Г.” е представляван от адвокат по договор за правна защита и съдействие, за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., като процесуалните действия на представителство в полза на ответника и заплатената от него сума са удостоверени документално. Въззивният съд е съобразил, че пред първоинстанционния съд Станева не е претендирала за намаляване на присъдените разноски поради прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, по този въпрос първоинстанционният съд не се е произнасял и няма процесуално основание да се оспорва извода му за размера на дължимите разноски.
Искането за касационно обжалване на въззивното определение е необосновано. Приложеното кратко изложение на основанията за допускане на касация от жалбоподателката Станева не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В изложението са поставени два процесуални въпроса – първият въпрос за възложената на работодателя доказателствена тежест да установи законност на уволнението и в тази връзка, следва ли работникът – жалбоподател да формулира основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и вторият въпрос – следва ли работникът да доказва критериите за подбор и неговото правилно извършване.
Двата въпроса нямат връзка с предмета на частната касационна жалба – размера на присъдените разноски 600 лв., дължими от Станева на ответника. Задължението за формулиране на основания за допускане на касационно обжалване е обусловено единствено от процесуалното положение на лицето – подател на касационна жалба и няма никаква връзка с материалното правоотношение, предмет на делото.
Следва да се остави без уважение искането за допускане на касационно обжалване и на ответника се присъдят разноски в размер на 400 лв. за производството пред касационния съд.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определението от 21. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 142/2012 г. на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Т. Станева от [населено място] да заплати на П. „М. Г.” – [населено място] сумата 400 /четиристотин/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: