О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София 02.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1211 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. И. С. чрез пълномощник И. Х. С. срещу решение № 39 от 29.04.10г.,постановено по в.гр.дело № 72/10.на Окръжен съд – Силистра,с което е потвърдено решение № 28 от 5.02.10г.,постановено по гр.дело № 13/04г.на Районен съд-[населено място].С него е отхвърлен предявеният от същата страна иск против [фирма][населено място] за заплащане на сумата 9 000 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,причинени при кръвопреливане на 7.12.00 и 8.12.00г.,ведно със законната лихва от датата на увреждането-8.12.00г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.,Изложени са и оплаквания за неправилност на решението.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.Посочването на предмета на делото не осъществява изискването на чл.280 ал.1 ГПК касаторът да посочи от значение за решаването на настоящия спор материалноправен или процесуалноправен въпрос.В случая искът с правно основание чл.49 ЗЗД е отхвърлен като недоказан.Прието е,че с ангажираните по делото доказателства,в т.ч.две съдебно-медицински експертизи, не е установено,че заразяването на ищеца с хепатит”С” е станало на 7.12.или 8.12.00г.по време на кръвопреливане,извършено от служители при ответника,а не е в резултат на друга манипулация,извършена през този период от време или по време на престоя му в МВР болница-София в началото на м.януари 2001г.Направен е извод,че не е налице причинна връзка между настъпилото увреждане и поведението на служители на ответника.Установяването на наличие на предпоставките на непозволеното увреждане е в доказателствена тежест на ищеца съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК/чл.127 ал.1 ГПК отм./,според която всяка страна е длъжна да установи фактите,въз основа на които основава своите искания или възражения.Искът е отхвърлен именно поради неизпълнена доказателствена тежест. Преценката на доказателства,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това,че не са доказани елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос ,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Липсата на яснота,точност и категоричност при формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 от 29.04.10г.,постановено по гр.дело № 72/10г.на Окръжен съд – Силистра по жалба на Х. И. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.