О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр.София, 06.02.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета гоодина в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5935 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.07.2013г. по гр.д.№ 641 / 2013г., с което ОС Русе е уважил иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателите С. С. Б. и Е. И. М., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът “П К. Б. //”АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд,тъй като не са налице предпоставките на чл.280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е обявил за недействителна сделка по отношение на „П. Б. //” АД по предявения срещу С. С. и Е. И. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, представляваща дарение на 1/2 ид. ч. от недвижим имот – апартамент № , находящ се в [населено място], извършено от С. С. в полза на Е. И., по нотариален акт № , том , рег. № , нот. дело № г. на нотариус № с район на действие РС Р..
Прието е по делото, че С. С., заедно с майка си Е. И., са придобили по ? ид. ч. от апартамент, оставен в наследство от техния наследодател С. Б., починал на 25.11.2010г- видно от удостоверение за наследници № 4/02.12.2010 г., издадено от [община]. С нотариален акт №, том , рег. № , нот. дело № г. на нотариус № с район на действие РС Р., С. С. дарил на майка си Е. И. своята ? ид. ч. от процесния недвижим имот.
По делото е установено също така, че на 04.06.2009г. ищецът-ответник по касационна жалба е сключил със С. С., действащ в качеството си на търговец чрез ЕТ , договор за прокредит спринт № 123-549560/04.06.2009г., с размер на кредита 14 000 лв. Установено е, че предвид възникналите затруднения по изпълнението на месечните погасителни вноски, с протокол от заседание на кредитен съвет на банката от 23.03.2010г., било взето решение, задължението по процесния договор за кредит да бъде обявено за предсрочно изискуемо и ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа, на които, образувал изпълнително дело и на 17.05.2010г. на С. С. била връчена призовка за доброволно изпълнение. Прието е, че договорът за кредит бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот – магазин № , находящ се в [населено място], [улица], ет. , който магазин е продаден на публична продан по образуваното изпълнително дело за сумата от 5 156.00 лева и възложен на купувача, а от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че размерът на остатъка от общо дължимата от жалбоподателя към ищеца парична сума по изп. дело № 20108320400686 по описа на ЧСИ с рег. № и район на действие РОС, за главница, лихви, разноски и такси е 14765.19 лева.
Съдът е изложил съображения за това, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата му спрямо длъжника и когато увреждащото действие е безвъзмездно, каквото се явява то с процесния договор за дарение, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането – в този случай е предпочетен интересът на кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника без насрещна престация. Посочено е, че когато длъжникът се разпорежда с право, по отношение на което му е дадена закрилата на чл. 444 ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му и по отношение на такова право може да бъде уважен иск по чл. 135 ЗЗД. Излагайки тези съображения съдът е уважил предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: има ли право въззивния съд без нови доказателства да не споделя изводите на първоинстанционния съд, има ли право въззивния съд да приеме, че винаги когато сделката е безвъзмезна има увреждане на кредитора, има ли право въззивния съд да приеме като целящи увреждане действия забавеното плащане на длъжника и имал ли е право въззивния съд да обсъди част от практиката на ВКС по чл.135 ЗЗД. Поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 20.05.1982г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че не могат да бъдат предмет на отменителния иск разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение и решение на въззивен съд, без да е отбелязано да е влязло в сила, поради което не следва да се съобразява при преценката за допустимост на касационноото обжалване.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси. Въпросите има ли право въззивния съд да приеме, че винаги когато сделката е безвъзмездна има увреждане на кредитора, има ли право въззивния съд да приеме като целящи увреждане действия забавеното плащане на длъжника и имал ли е право въззивния съд да обсъди част от практиката на ВКС по чл.135 ЗЗД не са съществени за изхода на спора, тъй като не са разрешавани от съда и не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск. Тези въпроси не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК и даденото тълкуване в т.1 ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС.
По въпроса има ли право въззивния съд без нови доказателства да не споделя изводите на първоинстанционния съд не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл. 236 ал. 2 ГПК /аналогичен на чл.189 ал.1 от отменения ГПК от 1952 г./ и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. С приетите при действието на отменения ГПК Постановления на Пленума на ВС- ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/2001 г. на ОСГК са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество, като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации относно правилността на обжалвания с въззивна жалба съдебен акт, а трябва да съдържат изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Тези задължителни указания на пленума и ОСГК на ВКС не са загубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007г. Тази практика не е противоречива, нито неправилна за да се налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение от 24.07.2013г. по гр.д.№ 641 / 2013г. на ОС Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: