О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр.София, 01.04.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 41 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.06.2009г. по гр.д. №691 / 2009г., с което Пловдивски ОС, като е оставил в сила решение от 12.12.2008г. по гр.д. № 155/2008г. на РС-Асеновград, е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят С. Б. Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос, които са разрешени от съда в противоречие с трайната практика на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищат. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците П. М. Ч. и З. Я. Ч. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 12.12.2008г. по гр.д. № 155/2008г. на РС-Асеновград, е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД на С. Б. , за обявяване на окончателен на предварителен договор от 12.11.2007г. по силата на който П. М. и З. Я. са обещали да продадат на С. Б. УПИ-ІІІ-469, кв.50, в гр. С., ведно с полумасивна ЖС за сумата 17 500 лева, като са се договорили окончателен договор да се сключи до 19.01.2008г. Съдът, като е констатирал, че исковата молба за обявяване на договора за окончателен е предявена на 19.02.2008г., е приел за установено че купувачката по предварителния договор не е поискала от продавачите в посочения в договора срок да сключат окончателен такъв, като не е заплатила и сумата от 17250 лева остатъка от цената при заплатено капаро от 250 лева в срок десет дни преди сключване на договора в нотариална форма. Съдът е установил, че жалбоподателката е поканила с ноариална покана продавачите едва на 18.02.2008г., т.е. след изтичане на посочения в договора срок, поради което съобразно договореното в чл.5, ал.2 от предварителния договор същият следва да се счита прекратен.
Жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос, които са разрешени от съда в противоречие с трайната практика на ВКС и са разрешавани противоречиво от, а именно материалноправния въпрос за обвързаността на съпруга по силата на чл.22, ал.3 СК/отм./ от предварителен договор подписан само от другия съпруг, както и процесуалният въпрос – за необходимостта решението да представлява единство от мотиви и диспозитив. Позовава се на П№2/1967г. на Пленума на ВС, П№6/1978г. на Пленума на ВС, П№1/1985г. на Пленума на ВС, решение по гр.д. №2967/1969г. на ВС и решение по гр.д. №1798/1982г. на ВС, изискващи съдът въз основа на цялостен анализ на доказателствата да излага мотиви към решението си.
Въззивният съд се е произнесъл в решението си по съществен въпрос от процесуален характер, а именно относно необходимостта въззивният съд да излага мотиви в решението си, обуславящи неговите изводи по основателността на иска в съответствие със задължителната практика на ВКС изразена в постановленията, посочени в изложението на жалбоподателя, както и в ТР№1/2000г. на ОСГК и ТК на ВКС. В случая мотивите на решението на въззивния съд не са изготвени шаблонно и се взема становище по доводите на страните. Не са представени и влезли в сила решения на съдилища, в които да е дадено противоречиво разрешаване на така поставения процесуален въпрос. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставения процесуален въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Що се касае до посочения в изложението като важен за изхода на спора материалноправен въпрос относно обвързаността на съпруга по силата на чл.22, ал.3 СК/отм./ от предварителен договор подписан само от другия съпруг, то същият не е съществен по отношение на конкретния спор. Съдът е отрекъл възможността предварителния договор да бъде обявен за окончателен не поради факта, че е подписан само от един от двама съпрузи, а поради факта, че действието на същият е прекратено поради настъпване на условие, което страните сами са договорили помежду си. В случая въпросът за определяне точната воля на страните по един предварителен договор е бил съществен при преценката за основателността на предявения иск, тъй като при наличие на породени правоотношения от договор, дори и предварителен, съдът не се освобождава съда от задължение да изтълкува действителната воля на страните съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД. Ето защо по поставения като важен за изхода на делото материалноправен въпрос също не са налице основанията за допускане на касационно обжалване визирани в чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 15.06.2009г. по гр.д. №691 / 2009г. на Пловдивски ОС, по жалба на С. Б. Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: