О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр.София, 19.05.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1645 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.07.2011г. по гр.д.№ 1517 / 2011г., с което АС София е отхвърлил предявения от Г. и Л. С. иск срещу К. Д. и Р. С. с правно основание чл.227, ал.1, б”в” ЗЗД.
Жалбоподателите – Г. В. С. и Л. А. С., чрез процесуалните си представители поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците К. Д. Д. и Р. Р. С., чрез процесуалните си представители, в писмени становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Г. и Л. С. иск срещу К. Д. и Р. С. с правно основание чл.227, ал.1, б”в” ЗЗД. Установено е по делото, че с нотариален акт № 7/ 2004г. на нотариус с район на действие РС Перник, Л. и Г. С. са дарили на сина си Р. Г. собствения си недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот в [населено място], заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. Установено е също така, че на 11.01.2007 година надарения е починал, като оставил за свои законни наследници ответниците по иска и по жалбата- К. Д. -съпруга и Р. С.- син. Прието е за установено от гласните доказателства по делото, че в процесния имот до смъртта на надарения, са живеели ищците- жалбоподатели и надарения със семейството си – ищецът и съпругата му са живеели на първия етаж, а надарения им син , съпругата и детето му са живеели на втория етаж. Прието е, че след смъртта на надарения отношенията между страните са се влошили и дарителите са отишли да живеят в собствената си вила, но от изслушаната по делото съдебно – икономическа експертиза, преценена в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства не се установява дарителите да са изпаднали в нужда. Съдът е изложил съображения за това, че следва да е налице изпадане на дарителите в нужда приживе на надарения, отправено искане за издръжка до надареното лице, неизплащането и отказ на последното да даде исканата издръжка, за да са налице предпоставките за уважаване на иск по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД. Съдът е приел, че не е налице първата, изискуема се от закона предпоставка за отмяна на дарението, а именно дарителите да се е нуждаели от издръжка, така същото и другата такава за за дължимост на издръжка от страна на надарения, а именно-същата не е поискана приживе от надарения. При тези данни е прието, че наследниците на надарения-ответниците по делото не дължат издръжка, тъй като такова правно задължение не е имал техния наследодател към момента на откриване на наследството, поради което и наследниците му след неговата смърт не са наследили такова правно задължение.
В изложението към касационната жалба жалбоподателите, чрез процесуалните си представители поддържат, че с решението е даден отговор на материално правния въпрос от значение за спора за възможността нуждата от издръжка по смисъла на чл.227, ал.1, б”в” ЗЗД да се прояви като липса на жилище, осигуряващо нормални условия на живот с оглед конкретните нужди на болни и възрастни хора. Поддържат , че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и представят решение от 28.09.2001г. по гр.д.№132/2001г. на ВКС, решение от 28.06.1994г. по гр.д.№922/1994г. на ВС е решение от 15.07.2003г. по гр.д.№174/2003г. на ВКС. Поддържан също така, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. На поставения от жалбоподателите въпрос съдът е отговорил в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 20.01.2012г. по гр.д.№263/2011г. на ІV г.о. на ВКС. В съща се приема, че нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото, като е възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Приема се също така, че нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала и продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Посочва се, че за целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н., какво именно е постъпил и въззивният съд в обжалваното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 25.07.2011г. по гр.д.№ 1517 / 2011г. на АС София, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по жалба на Г. В. С. и Л. А. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: