О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1119
София 25.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 335 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Г. Н. и А. П. чрез пълномощник адв.Д. К. срещу решение от 15.11.11г.,постановено по гр.дело № 550/11г.на Окръжен съд – Кюстендил,с което е потвърдено решение от 20.05.11г.по гр.дело № 4113/10г.на Районен съд – Кюстендил в частта,с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на М. А. В. по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сума в размер на 6500 лв,получена без основание по прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД с влязло в сила на 2.08.10г.решение на КОС по гр.дело № 682/08г.предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 13.03.07г.,ведно със законната лихва върху сумата от 6500 лв,считано от 10.11.2010г.до окончателното изплащане.
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателите сочат визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. А. В. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая поставеният от жалбоподателите въпрос за доказателствената сила на предварителния договор и следва ли той да се счита за разписка за получена сума не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Приложеното към изложението решение № 37 от 25.06.1969г.по гр.дело № 32/69г.на ОСГК на ВС е неотносимо към разглеждания случай,тъй като се отнася до доказване на договор за заем.Даденото разрешение на въпроса от въззивния съд е в съответствие с решение № 402 от 17.01.12г.по гр.дело № 449/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.Като е приел,че предварителният договор е частен свидетелстващ документ и доколкото подписите на продавачите не са оспорени,в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, следва да се цени като разписка за плащането и получаването й,въззивният съд се е съобразил с тази практика.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Жалбоподателката не е представила доказателства за твърдяната противоречива практика – копия от съдебни решения,което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставения въпрос има утвърдена практика на съдилищата,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 15.11.11г., постановено по гр.дело № 550/11г.на Окръжен съд-Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.