2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1214
София, 15.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 457/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. Ц. З. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение по гр. д. № 345/2011 г. на Окръжен съд – Монтана и приложил уточнение на жалбата, съдържащо искане за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът В. В. З. от [населено място], като непълнолетен, действащ със съгласието на майка си М. А., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Монтана с решение от 27. 12. 2011 г. по гр. д. № 345/2011 г. е потвърдил решението на Районен съд – Берковица по гр. д. № 394/2011 г., с което е изменен размера от 50 лв. на издръжката, присъдена с решение по гр. д. № 62/2007 г. на Берковския районен съд и е постановено В. Ц. да заплаща на В. В. месечна издръжка по 180 лв., със законната лихва върху всяка просрочена вноска от 20. 06. 2011 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е спазил закона при определяне общия размер от 300 лв. издръжка на непълнолетния ищец, на 15 години, и сумите, които следва да отделя всеки от двамата родители – 120 лв. от майката на детето, която е с месечно трудово възнаграждение около 225 лв. и полага грижите за отглеждане на детето, и бащата на детето, сега жалбоподател, който има месечен трудов доход около 684 лв.. Отчетени са и обстоятелствата, че жалбоподателят има друго дете, което е навършило пълнолетие и не е на редовно обучение, поради което той няма законово задължение за неговата издръжка и е посочено, че изтегленият от жалбоподателя банков кредит е за негови нужди и не може да бъде привилегия пред задължението за издръжка на непълнолетното му дете.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата изисква произнасянето на въззивния съд по правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК относно въпроси, свързани с основанията за допускане на касационно обжалване, двете условия – точно прилагане на закона и развитието на правото, формират общо основание за допускане на касация, като осъвремененото тълкуване на съдебната практика осигурява решаване на делата според точния смисъл на законите. Изложението на жалбоподателя за допускане на касация се основава на фактически твърдения за неговите финансови затруднения и липса на материални възможности да заплаща определената издръжка и не съдържа правни доводи за разрешаване на спора в отклонение от точния смисъл и цел на закона и за нуждата от осъвременяване на съдебната практика. Променената икономическа ситуация в страната и в строителния бранш, с който е свързана дейността на жалбоподателя като търговец, са обстоятелства, които касаят спора по същество, но не могат да породят ново тълкуване на закона и друга съдебна практика.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 12. 2011 г. по гр. д. № 345/2011 г. на Окръжен съд – Монтана по жалбата на В. Ц. З. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: