О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София 20.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2291 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 506 от 15.12.12г.,постановено по гр.дело № 844/12г.на Окръжен съд – Добрич,с което е потвърдено решение № 65 от 14.08.12г.по гр.дело № 433/11г.на Тервелския районен съд.С него съдът е разрешил на основание чл.127а СК да бъде издаден задграничен паспорт на малолетното дете С. Б. С.,както и същото да пътува в Р. Т.,придружавано от своята майка ищцата В. Х. М. за период от две седмици,през всяка календарна година,несъвпадащ с дните,определени за личен контакт на детето с бащата,без да е необходимо неговото съгласие.
В приложеното изложение към касационната жалба на Д. П. Д. се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като се поддържа,че въпросът относно прилагането на разпоредбата на чл.127а СК е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,тъй като липсва практика и е налице необходимост от тълкуване.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата В. Х. М. счита,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По приложението на чл.127а СК има задължителна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 982 от 15.03.10г.на ІV г.о.по гр.дело № 900/09г.;решение № 697 от 1.11.10г.по гр.дело № 1052/10г.на ІV г.о.; решение № 143 от 30.05.11г.по гр.дело № 300/10г.на ІV г.о.на ВКС; решение № 315 от 12.01.12г.на ВКС по гр.дело № 1456/10г.на ІІІ г.о. и решение № 147 от 19.04.11г.по гр.дело № 845/10г.на ІІІ г.о.Посочено е,че когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето,включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница,той се ръководи основно от интересите на детето.Не е в кръга на тези интереси детето да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън границите на страната,защото този родител може да реши да отведе детето в държава,в която има например гражданска война или епидемична обстановка,създаваща опасност за живота и здравето му.Разрешение за неограничено извеждане на дете от територията на Република България на един от родителите не може да бъде дадено.Може да бъде дадено,когато това е в интерес на детето,разрешение за извеждането му за определен период в определена държава или държави,чиито кръг е определяем.Дали даването на такова разрешение е в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай с оглед установените по делото обстоятелства.В случая такава преценка е направена от въззивния съд,който е приел,че в интерес на детето е да поддържа лични отношения с баба си и дядо си по майчина линия с оставане за две седмици в тяхното обкръжение,като даденото разрешение за пътуване е ограничено само до Р. Т.,за посочената продължителност на престоя,при несъвпадане на дните от режима на лични контакти с бащата.
При наличие на задължителна практика по поставения от касатора въпрос,която е съобразена от въззивния съд, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание чл.78 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски в размер на 200 лв,представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 506 от 15.12.12г.,постановено по гр.дело № 844/12г.на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Б. С. И. да заплати на В. Х. М. сумата 200 лв /двеста/разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.