2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София, 08.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 109/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ц. К. от [населено място] срещу решение по гр. д. № 1093/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново, към която е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Велико Търново, с обжалваното решение, постановено на 30. 10. 2012 г.е потвърдил решението на Великотърновския районен съд от 29. 06. 2012 г. по гр. д. №1313/2012 г., с което е отхвърлен предявеният от К. против ответното дружество, иск за приемане за установено, че не му дължи сумата 5841,32 лв., представляваща корекционна сума за потребена, но неотчетана ел. енергия за периода 05. 08. 2009 г. – 28. 01. 2010 г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/18. 02. 2010 г.. Първоинстанционният и въззивният съд са се позовали на категорично установените по делото факти – корекционната сума и фактурата за нея са издадени на друго лице М. Й. като потребител на ел. енергия за процесния период от 5 август 2009 г. до 28 януари 2010 г., същият е предявил иск, че не дължи корекционната сума, който е отхвърлен с влязло в сила на 02. 12. 2012 г. съдебно решение, приложеното заявление на ищцата Цв. К. от 17. 01. 2012 г. до ответното дружество, че желае снабдяване с ел. енергия на обекта, досега използван от М. Й., с когото е сключила договор за наем на обекта и Й. е дал съгласие тя да бъде потребител. Въз основа на тези обстоятелства, решаващият съд е приел, че корекционната сума касае период предхождащ във времето възникването на права на потребител за ищцата, за времето на корекцията 05. 08. 2009 г. до 28. 01. 2010 г. между страните по настоящото дело не е съществувало облигационно правоотношение, което да бъде основание за оспорване на сумата от страна на ищцата.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивното решение не е съобразено с практика на ВКС, като са посочени решения на състави на касационния съд по търговски дела, с които е прието, че липсва нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на ел. енергия да извършва корекция на сметка на потребител на електроенергия за минал период и, че съставители на корекционни протоколи могат да бъдат само лица, определени съгласно изискванията на чл. 80 ЗЕ като имащи право да извършват проверки на търговското измерване.
Искането е несъстоятелно. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, въпросът, който може да бъде основание за допускане на касация е онзи правен въпрос, който е включен в предмета на спора, обусловил е изводите на съда по конкретното дело и е разрешен в обжалваното решение. Посочените по-горе въпроси от жалбоподателката са извън предмета на спора по настоящото дело, те не са обсъждани и разрешавани от въззивния съд, защото неговото решение е обусловено от правната оценка на фактическата констатация, че между ищцата и ответното дружество не съществува облигационна връзка за периода на корекцията на сумата за потребена електроенергия.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30. 10. 2012 г. по гр. д. № 1093/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново по жалбата на Ц. К. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: