О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София 24.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1408 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Н. и Т. И. Т. от [населено място] чрез пълномощник адв.В. Ч. срещу решение № 760 от 4.05.11г.,постановено по в.гр.дело № 1987/07г.на Софийския апелативен съд.С него е отменено решение № 1398 от 30.07.07г.,постановено по гр.дело № 106/07г.на Окръжен съд-Враца и е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от К. И. Н. и Т. И. Т. срещу М. Ц. Ц. и А. В. В. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на сключените сделки за покупко-продажба на недвижими имоти,обективирани в нот.акт № 35,т.І,рег.№ 487,дело № 10/07г.на нотариус Светла Г. и нот.акт № 36,т.І,рег.№ 488,дело № 11/07г.на същия нотариус,по силата на които М. Ц. Ц. продал на А. В. В. свои недвижими имоти,подробно описани в нотариалните актове.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението.Приложена е съдебна практика.
В отговор ответникът по касационната жалба М. Ц. чрез пълномощниците си адв.Г. С. и адв.Д. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел,че ищците нямат качеството на кредитори по отношение на ответника М. Ц.,поради което извършените от него сделки с недвижими имоти,предмет на нот.акт № 35/07г. и № 36/07г., не представляват действия,с които ги уврежда.Същите основават качеството си на кредитора на сключен на 6.06.2006г.договор за заем,съгласно който са предоставили на М. Ц. сумата 263 230 лв; на два броя записи на заповед,издадени от М. Ц. на същата дата,както и на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,отново от 6.06.2006г.По договора за заем въззивният съд е приел за установено,че ответникът е изплатил изцяло задължението си в размер на 263 230 лв на ищците с банкови преводи от 26.03.07г.Изложил е съображения,че след като изцяло и в срок е изплатил главното си задължение за връщане на заетата сума, за него не е възникнало акцесорното задължение за неустойка, уговорена в чл.7 от договора.По отношение на предварителния договор съдът е приел,че липсва уговорка за цената,което обуславя невъзможност да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД,респ.ищците нямат качеството на кредитори и по отношение на него.С оглед на изложеното съдът е направил извод,че при липсата на първата предпоставка от визираните в разпоредбата на чл.135 ал.1 ЗЗД искът не може да бъде успешно проведен.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Изложените аргументи по съществото на спора касаят правилността на въззивното решение и се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация М. Ц. направените пред тази инстанция разноски в размер на 1000 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 760 от 4.05.11г.,постановено по в.гр.дело № 1987/07г.на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. И. Н. и Т. И. Н.,и двамата живущи в [населено място], [улица] да заплатят на М. Ц. Ц.,със съдебен адрес: адв.Г. С. и адв.Д. П. – [населено място], [улица], ет.2 сумата 1000 лв/хиляда/разноски за касационната инстанция,представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.