О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София 21.02..2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1076 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. по вп срещу решение № 250 от 23.05.12г., постановено по в.гр.дело № 284/12г.на Окръжен съд – Пазарджик в частта,с което е потвърдено решение № 8 от 25.01.12г.по гр.дело № 894/11г.на Районен съд –Панагюрище и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от Г. З. С..Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Не е приложена цитираната съдебна практика.В самото изложение са изложени доводи по същество на спора,които са относими към правилността на решението,а не към допустимостта на касационното обжалване.
Ответницата по касационната жалба Г. С. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да уважи обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел,че заповед № ЧР-01-194 от 28.04.11г.на изпълнителния директор на А. по вписванията,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Г. З. С. от длъжността „главен специалист” в Служба по вписванията – В.,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата,е незаконосъобразна,тъй като е връчена в нарушение на чл.333 ал.1 т.4 КТ – докато служителката е била в отпуск по болест.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Настоящата хипотеза не е такива.Формулираните в изложението процесуалноправни въпроси кои доказателства са допустими във въззивното производство и може ли съдът да основе изводите си на избрани от него доказателства,без да обсъди останалите и да изложи съображения защо не ги кредитира, не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика,в т.ч.с посочените решение № 437 от 20.01.12г.по гр.дело № 1594/10г.на ІV г.о.на ВКС и решение № 63 от 31.03.11г.по гр.дело № 1728/09г.на ІV г.о. на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.На първо място,следва да се отбележи,че в тези решения не са разрешавани посочените процесуалноправни въпроси,а материалноправни въпроси за приложното поле на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ.На второ място –не е налице твърдяното противоречие.В решение № 437/20.01.12г.по гр.дело № 1594/10г.на ІV го.на ВКС е прието,че закрилата по чл.333 КТ е предварителна и изрично в чл.333 ал.7 КТ е указано,че следва да бъде осъществена в момента,в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя,което може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение.В разглеждания случай въззивният съд е приел,че датата на връчване на заповедта на ищцата е 10.06.11г.докато е била в отпуск по болест,който е започнала да ползва на 6.06.11г.,като още същия ден болничният лист бил изпратен на А. по вписвания –София с пощенска пратка,отразена в дневника за пощенските пратки.Приетото в обжалваното решение е в съответствие с цитираното решение.
В решение № 63 от 31.03.11г.по гр.дело № 1728/09г.на ІVг.о.на ВКС е прието,че закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. В случаите, когато работникът или служителят е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност въз основа на болничен лист, който отпуск впоследствие е продължен, то само ако той съзнателно укрие това обстоятелство като не изпълни задължението си по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността/отм./ да представи новия болничен лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му, то закрилата се изключва.Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи с посоченото решение,тъй като казусите не са идентични.Приетите за установени факти от въззивния съд са, че ищцата реално е ползвала отпуск по болест към датата на връчване на уволнителната заповед,за който своевременно е уведомила работодателя.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по повдигнатите от него въпроси ,а обратното – поддържа,че е налице противоречие с решения на ВКС по чл.290 ГПК,нито че съществуващата е неправилна и следва да бъде променена.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 250 от 23.05.12г., постановено по гр.дело № 284/12г.на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.