О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
София 16.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1203 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез процесуален представител адв.М. К. срещу решение № 381 от 28.12.12г.по в.гр.дело № 854/12г.на Окръжен съд – Хасково,с което е потвърдено решение № 479 от 25.10.12г.,постановено по гр.дело № 998/12г.на Районен съд – Димитровград.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ,предявени от Ц. Х. К..В приложеното изложение се поддържа,че в обжалваното решение е даден отговор на правен въпрос,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба Ц. К. чрез адв.Т. К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 117/12.04.12г.на управителите на [фирма] – София,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Ц. Х. К.,на длъжност”помощник машинист,локомотивен – ІІІ гр.”, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата,е незаконосъобразна,тъй като работодателят не е доказал законността на извършения подбор –при оспорването му от работника не е установено,че същият се е справял незадоволително с работата и е притежавал по-малко знания и умения,заради което е получил по-ниски оценки в сравнение с работниците,които са останали на работа.
Не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК.На посочения от касатора въпрос „при извършване на подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ,следва ли да се приеме,че за работодателя съществува задължение за посочване на критериите за оценка и също така задължение за подробно определяне съдържанието на отделните показатели на оценяване,за да е законосъобразно правото на подбор”е отговорено с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12г.на ВКС по т.д.№ 3/11г.на ОСГК.Прието е,че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл.329 ал.1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – решение,разпореждане,резолюция,заповед и др.,чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение.Критериите по чл.329 ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение,което при спор се преценява от съда.Когато преценката е обективирана в писмен документ,същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнение работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства,с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка.Доказването му при оспорване,както на неговото извършване,така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии,обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед на възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства.
Въззивният съд е постановил решението си при спазване именно на тази практика,която е уеднаквена с приетото тълкувателно решение.
При наличието на задължителна практика не са налице и останалите основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответникът по жалбата направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 381 от 28.12.12г.,постановено по гр.дело № 854/12г.на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на Ц. Х. К. от [населено място], [улица] сумата 500 лв /петстотин/,представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.