О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1303
София, 20.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н.Зекова
дело № 5408/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
И. С. И. от [населено място] е подал касационна жалба против решение по гр.д. № 161/2013 г. на Габровския окръжен съд, с искане да бъде отменено и след разглеждане на спора по същество да бъде осъден ответникът да му заплати 5000 лв. главница, 5000 лв. подобрения и 400 лв. разноски-съдебни такива и адвокатски хонорар, по изваждане на нот.акт № г.
Ответникът М. И. С. от [населено място] не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на И. слещу ответника С. за заплащане на общата сума 6245 лв., от която 5800 лв. дължими от ответника и незаплатени на ищеца, представляващи полагащия му се дял 1/8 от продажната цена 46 404 лв. на съсобствен по наследство недвижим и мот в [населено място] и направени от ищеца и незаплатени разходи във връзка с документацията по извършване на продажбата в размер на 445 лв. Искът е отхвърлен с решение по гр.д. № 1488/2012 г. на Габровския районен съд, което е потвърдено с решение от 12.06.2013 г. по гр.д. № 161/2013 г. на Габровския окръжен съд. Въззивният съд е изложил съображения за правилността на първоинстанционното решение, като се позовал на точната правна квалификация на предявения иск, спазването на процесуалните правила при събиране и преценка на доказателствата и обосноваността на крайните изводи. Въззивният съд е направил и самостоятелен анализ на събраните доказателства, позовал се е на недопустимостта на доказателството, сочено от ищеца в първоинстанционното производство – назначаване на счетоводна експертиза за констатация на документираните разходи по извършване на продажбата и за стойността на неговия дял 1/8 от продажната цена.
Жалбоподателят не е направил обосновано искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Посочил е, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – приложените Постановление № 1/28.V.1979 г. на Пленума на ВС, две решения на състави на ВС и решение по гр.д. № 123/1999 г. на ВКС. Жалбоподателят не е конкретизирал правния въпрос по който се е произнесъл въззивния съд в обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, както изисква т.1 на ТР № 1/19.02.2009 г., ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В изложението на касационната жалба се правят оплаквания, че ответникът М. С. е упълномощен да извърши продажбата на имот по пазарни цени, но това не е обсъдено от въззивния съд. Доводът е неоснователен, тъй като с исковата молба и в хода на първоинстанционното производство, ищецът не е направил искане за присъждане на сумите на основание пазарната цена на имота, а се е съобразил с цената, посочена в нотариален акт 46 404 лв., представляваща данъчната оценка на имота. Относно спора на страните дали е извършено фактическо предаване на сумата, представляваща стойността на наследствения дял от 1/8 ид.ч. от имота на ищеца И., решаващият съд се е позовал на обстоятелството, че самият ищец И. в предвидените от ГПК срокове не е ангажирал доказателства, а възраженията му срещу разпита на свидетели, посочени от ответника С., са необосновани, защото свидетелите не са установявали договор, сключен между двамата, а са дали показания за факта на физическо предаване на парични суми и получаването им от ищеца И. във връзка с продажбата на имота.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.06.2013 г. по гр.д. № 161/2013 г. на Габровския окръжен съд по жалбата на И. И. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: