О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 09.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4874/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Р. Р. от [населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 252/2013 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето от брака А. на майката Н. З., определен е режим на лични отношения между детето и бащата Р. Р. и последният е осъден да заплаща по 100 лв. месечна издръжка за детето. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Н. З. от [населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането на Р. за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че разрешаването на материалноправния въпрос за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. на единия от родителите, в случая на майката Н. З., е в противоречие с практика на ВКС – постановките на ППВС № 1/1974 г., които визират съвкупност от обстоятелства, относими към интересите на детето. Искането за допускане на касация по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е обосновано с липсата на изричен диспозитив на въззивното решение относно местоживеенето на детето при единия от родителите и е поставен процесуалноправния въпрос дали с предоставяне упражнението на родителските права спрямо детето на майката се решава и въпроса за местоживеене на детето при майката.
Така заявените искания за допускане на касационно обжалване са неоснователни.
При решаване на въпроса за упражняване на родителските права спрямо детето А. от единия от родителите, въззивният съд не е допуснал противоречие със задължителната съдебна практика – указанията на ППВС № 1/1974 г.. Съдът не само формално се е позовал на същото постановление, но и фактически е съобразил неговите предписания с оглед на конкретния случай. Съдът е взел предвид заключението на социалния доклад на Дирекция ”Социално подпомагане” Варна, че с оглед ниската му възраст, в интерес на детето А. е да бъде отглеждан от майката Н. З.. Докладът е изготвен, както в резултат на разговори с двамата родители, така и след наблюдение върху поведението на самото дете, при което не е констатирана изразена емоционална връзка към един от родителите. Съдът е мотивирал извода си с обстоятелството, че поради възрастта на детето около три години, откъсването му от непосредственото, ежедневно присъствие и общуване с майката, би повлияло негативно на неговото личностно развитие. По този начин съдът е поставил на първо място интересите на детето, както изисква закона и съдебната практика. Въззивният съд е охранил интересите на детето и като е предвидил един по-разширен режим на контакти с бащата – два пъти месечно детето да пребивава при бащата от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с преспиване и по един ден през коледните, новогодишните и великденски празници.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на изричен диспозитив за местоживеенето на детето при единия от родителите. Както е посочено в чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касация предполага произнасяне по конкретен правен въпрос, а в случая произнасяне няма. С касационната жалба, подадена от Р. в едномесечния срок по чл. 283 ГПК и чл. 250 ГПК, той не е обжалвал и не е поискал допълване на въззивното решение с постановяване на мотиви и диспозитив за местоживеенето на детето. Така формално е налице липса на въззивно решение относно местоживеенето на детето – чл. 269 ГПК и този въпрос не може да бъде преценяван като основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08. 04. 2013 г. по гр. д. № 252/2013 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на Р. Р. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: