2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
София, .02.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванедесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 646/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Б. окръжен съд, като въззивна инстанция, с решение от 15. 12. 2009 г. по гр. д. № 504/2009 г., след частична отмяна на решение на Айтоския районен съд по гр. д. № 267/2009 г., е предоставил упражняването на родителските права върху детето Е., родена на 21. 4. 1998 г., на бащата В. Д., определил режим на свиждане на детето с майката Д. Д. и осъдил същата да заплаща 60 лв. месечна издръжка за детето Е..
Касационна жалба срещу въззивното решение в посочената част е подадена от Д. А. Д. от[населено място].
Ответникът В. С. Д. от [населено място], област Б., счита жалбата за неоснователна.
След проверка, касационният съд приема следното:
От изложението на касационната жалба и допълнителната молба на жалбоподателката вх. № 52005/17. 2. 2010 г., следва, че тя обосновава искането си за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос за упражняване на родителските права спрямо детето Е. е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Към молбата на Д. са приложени постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод, и решение от 30. 12. 2003 г. по гр. д. № 41/2003 г. на състав на ВКС.
Касационният съд счита, че няма основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 т. 3 ГПК, тъй-като не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и при неточно прилагане на закона. Б. окръжен съд е приложил основния принцип на закона и на задължителната съдебна практика, че определящо значение имат интересите на децата при решаване на въпроса за упражняване на родителските права. Преценката на съда, че детето Е. следва да остане при бащата, е направена, като са съобразени всички обстоятелства по делото. Отчетено е, че детето е момиче на 11 години и в тази възраст и занапред, майката ще е по-пригодна да го гледа и възпитава, както и привързаността между двете деца от брака на страните – Е. и Д., роден през 1994 г., който живее при майката. Наред с това, обаче, въззивният съд е преценявал интересите на детето Е. не само с тези формални признаци, но е направил един всестранен анализ на потребностите на детето за битов и емоционален комфорт, като е отчел редица други обстоятелства – заживяване на Е. с бащата в неговия дом в[населено място] от фактическата раздяла на родителите, където за нея има добри битови условия, желанието на детето да остане при бащата, заявено категорично при разпита му пред районния и пред окръжния съд и констатациите в социалния доклад, че това негово желание не е манипулирано от бащата. Следователно, крайното решение на съда за предоставяне на бащата упражняването на родителските права върху детето Е. е обосновано от доказателствата по делото и е съобразено с принципните изисквания на закона.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15. 12. 2009 г. по гр. д. № 504/2009 г. на Б. окръжен съд по жалбата на Д. Д. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: