О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София 17.03.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1517 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. С. Т. чрез служебния си защитник адв.Ф. Р. от САК срещу решение № 93 от 4.02.10г.по в.гр.дело № 585/08г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решението от 21.01.08г.по гр.дело № 1104/05г.на Окръжен съд – Перник в обжалваната му част.С него са отхвърлени исковете на К. С. Т. и И. К. Т.,последният като наследник на майка си С. Б. Т. против [община] за заплащане на неимуществени вреди в размер на 60 000 лв и общо 27 000 лв имуществени вреди поради лишаване от възможност да ползват собствения си имот,находящ се в[населено място],[община],УПИ VІІ-127 в кв.26 по плана на селото,за периода от 7.08.01до 27.09.04г.вследствие затрупване на пътя и входа им поради събаряне на двуетажна сграда в съседния УПИ VІІІ-128,кв.26 .
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Приложени са копие от решение № 379 от 7.05.09г.по гр.дело № 1320/08г.на І го.на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК и определения на състави на ВКС.
Ответникът по касация И. К. Т. моли да се уважи касационната жалба на баща му К. С. Т..
Ответникът по касация [община] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от съда правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос от значение за изхода на делото,е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Посоченият процесуалноправен въпрос относно предпоставките за предоставяне на правна помощ по ЗПП не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика.В приложеното решение № 379/7.05.09г.по гр.дело № 1320/08г.на І г.о.касационният съд е приел,че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като предвид здравословното и материално състояние на страната и изявеното от нея желание за адвокатска защита не се е произнесъл относно наличието на предпоставките по ЗПП за назначаване на такава.Настоящият случай не е такъв. С определение от 9.12.09г. въззивният съд е оставил без уважение молбата на К. Т. и И. Т. за допускане на правна помощ.Преценката за наличието на предпоставките на чл.23 ЗПП е винаги конкретна и по делото е извършена такава,поради което по посочения въпрос въззивният съд не е влязъл в противоречие с приложеното решение .
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 93 от 4.02.10г.,постановено по гр.дело № 585/08г.на Софийски апелативен съд по жалба на К. С. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.