О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
София,06.06.2012г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1/2012г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на РБ срещу решение от 10.10.2011г. по гр.д.№ 595/2011г. на Апелативен съд Пловдив, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят- П. на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е даден отговор на матиарноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 29.03.2011г. по гр.д.№168/2010г. на ОС Хасково, е осъдил П. на РБ да заплати на Д. И. сума в размер на 2 407 лева, обезщетение за неимуществени вреди от незаконно изпълнение на наложено наказание над определения срок в размер на 1г., 3м. и 2 дни, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2006г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 50 000лева, както и сумата 3 820 лева, обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва от 28.04.2006г., като е отхвърлил и този иск до пълния му предявени размер от 50 00 лева.
Прието е за установено по делото, че ответникът по жалба – ищец в производството, е бил осъден четири пъти по четири различни наказателни дела. При определяне наказанието по последното нохд № 773/2003г. на РС Стара Загора е определено едно общо наказание от 5 години лишаване от свобода. От приетите по делото справки на ГД “ Изпълнение на наказанията” съдът е приел за установено, че ответникът по жалба реално е изтърпял наказание лишаване от свобода 1г., 3м и 2 дни над определения общ размер по четирите присъди.
Установено е по делото, че на ищеца е било повдигнато обвинение по сл.д.№178а/1997г но О. С. З. за престъпление по чл.195 НК, в условията на продължавано такова, което е прекратено на 21.11.2005г., т.е продължило е 8г. и 8 месеца, като ищецът е бил задържан 18 месеца, които са му приспаднати при определяне общото наказания.
При тези данни съдът е приел, че предявеният иск по чл. 2 ал.1 т.2 пр.2 ЗОДОВ е доказан по основание и отчасти по размер. Изложени са съображения за това, че държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради недоказаност, какъвто е и настоящия случай, както и за незаконно задържане по стража. Прието е, че се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, което се взема предвид при определяне размера на обезщетението. Посочено е, че неимуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху психо- емоционалната сфера на индивида и че размерът на обезщетението следва да бъде определен в минимални размери, съобразно утвърдената съдебна практика. При определянето на размера следва да бъде съобразен срока на незаконното въздействие от 8г. и 8 м., срока на задържането над една годи повече от определеното наказание, но и обстоятелството, че Д. И. е осъждан с влезли в сила присъди 12 пъти, видно от свидетелството му за съдимост за квалифицирани състави на кражби.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, П. на РБ, поддържа че с обжалваното решение е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно критериите при определяне обезщетението по „справедливост” за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на ТР№3/2004г. на ОСГК и ОСТК на ВКС – т.19 и ПП на ВС и Постановление №4/23.12.1968г.Пленум на ВС -т.11.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, но в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя тълкувателни решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 10.10.2011г. по гр.д.№ 595/2011г. на Апелативен съд Пловдив в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ, по жалба на П. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: