3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
София, 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14 май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2105/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на З. К. С. от [населено място] срещу решение по гр. д. № 1100/2012 г. на Апелативен съд П..
Ответниците С. Н. К. от [населено място] като [фирма] и [фирма] от [населено място], представляван от пълномощник З. К., оспорват жалбата като неоснователна и недопустима поради липса на основания за касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Хасковският окръжен съд, като първа инстанция, с решение от 31. 07. 2012 г. по гр. д. № 110/2012 г. е отхвърлил предявените от З. С. искове, както следва: против С. К. – иск за сумата 3000 лв., получена на отпаднало основание и иск за сумата 1 838,32 лв. обезщетение за забава за времето от 09. 09. 2005 г. до 30. 03. 2010 г.; против Г. К. като [фирма] – иск за сумата 30 000 лв. получена на отпаднало основание; иск за сумата 18 383,01 лв. обезщетение за забава за времето от 09. 09. 2005 г. до 30. 03. 2010 г.. Решението е потвърдено от Пловдивския апелативен съд с въззивно решение от 03. 12. 2012 г. по гр. д. № 1100/2012 г.. Въззивният съд е изложил съображения, че исковете срещу всеки от двамата ответници, са неоснователни. Прието е за установено, че ответницата К. в качеството й на [фирма] е получила от ищеца С. сумата 1000 лв. на 01. 08. 2005 г. и сумата 2000 лв. на 04. 08. 2005 г., както е удостоверено в приложените по делото квитанции от посочените дати, като и двете плащания са извършени на конкретно основание. Прието е, за доказано, че сумата 1000 лв., платена на 1 август 2005 г. е уговорено и дължимо от ищеца С. на ответницата К. възнаграждение по устен договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД за извършена от нея посредническа дейност по намиране на апартамент, предложен за продажба на определена стойност, какъвто имот искал да закупи С. и каквато работа е била действително извършена от тази ответница в качеството й на [фирма] с предмет на дейност „посредничество и продажба на недвижими имоти”. Прието е за доказано, че сумата от 2000 лв. по квитанцията от 04. 08. 2005 г. е предадена от К. на продавача С. Т. по предварителния договор от 04. 08. 2005 г., сключен между него и С. като купувач, като задатък /капаро/, дадено от С. и получено от Т.. Поради отхвърляне на иска по основното вземане за 3000 лв. е отхвърлен иска за сумата 1838,32 лв. обезщетение за забава плащането на главницата. Като недоказан е отхвърлен основният иск и срещу ответника [фирма] за сумата 30 000 лв. поради липса на писмени доказателства, удостоверяващи тези плащания. За сумата 2000 лв. – разноски по прехвърлянето на апартамента, за която С. твърди, че е предал на втория ответник не е представен документ, а за сумата 28 000 лв., за която С. твърди, че е платил на ответника съгласно представения анекс от 17. 08. 2005 г., въззивният съд е приел, че този анекс е неистински частен документ, няма доказателствена стойност и отразеното в документа, че ответникът е получил от ищеца С. сумата 28 000 лв. е невярно, защото не отговаря на действителното фактическо положение.
Към първоначално подадената касационна жалба от С. вх. № 7618/06. 12. 2012 г., са приложени и допълнително подадените касационни жалби №№ 11750/06. 12. 2012 г. и 12202/20. 12. 2012 г., двете регисрирани от деловодството на ВКС. Жалбите съдържат искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че липсва практика на ВКС по този казус или подобно решение на друг съд по настоящия казус, поради което касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В жалбите се излагат множество твърдения за неправилни фактически и правни изводи на решаващия съд. Оспорва се дадената от съда квалификация на исковете по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, вместо точната /според ищеца/ – по чл. 45 ЗЗД, оспорват се доказателствените изводи на въззивния съд относно взаимоотношенията му с ответницата К. – сключен между тях устен договор за поръчка за посредническа дейност от К. за покупка на апартамент от ищеца и уговорено възнаграждение 1000 лв., заплатено от ищеца, с доводите че такъв договор се сключва само в писмена форма и не се доказва със свидетели, оспорват се изводите на съда при обсъждане на доказателствата по съображения, че удостоверяването на обстоятелства се извършва писмено, а не със свидетели, че написаното във всеки документ е истина до доказване на противното с друг документ, а не със свидетели, че съдът неправилно приема представения документ „анекс” за преправен, тъй-като това не се доказва със свидетели и експертиза, а с друг документ и че неправилно е приел, че ищецът е извършил виновно посочените деяния с влязла в сила присъда, защото тя е нищожна и деянията не са престъпления. В т. 11 и т. 12 от жалбите С. излага твърдения за за неоснователно водени наказателни производства спрямо него и предположение за действия на организирана престъпна група, които твърдения не касаят настоящото гражданско производство.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно т. 1 и т. 4 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, разрешен в обжалваното решение, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна или осъвременяване на съдебната практика поради изменения в законодателството или обществените условия и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Касационните жалби на С., приложени по делото, не отговарят на тези изисквания. По същността си, те представляват оспорване на доказателствените изводи на съда по съображения, които не отговарят на данните по делото и са правно несъстоятелни. Съдът е направил извод за неистинност на представения от С. документ „анекс” с дата 17. 08. 2005 г. въз основа на заключение на вещо лице, като е съобразил и свидетелските показания относно начина на съставяне на документа, а не само на базата на приложената наказателна присъда на Карловския районен съд, поради което доводите за неправилна съдебна практика са необосновани. Необосновано е твърдението за неточно определяне на основанието на предявените искове като въпрос, предопределил изхода на делото и неоснователно е искането за допускане на касация поради неправилна оценка на писмените доказателства по делото, защото това може да бъде преценявано само при разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 293 ГПК при вече допусната касация.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 03. 12. 2012 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на Пловдивския апелативен съд по жалбата на З. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: