О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
гр.София, 10.06.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 436 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.12.2009г. по гр.д. № 366 / 2009г. на Варненски АС в частта му, с която като е уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, са осъдени С. и П. И. да заплатят сумата 63 332 лева покупна цена.
Жалбоподателите С. А. И. и П. Б. И. поддържат, че с решението в обжалваната му част, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обявил за окончателен предварителен договор от 01.08.1998г., сключен между жалбоподателите и “М”О. за покупка на апартамент, с принадлежащото му мазе и идеална част от дворното място, в гр. В., ги е осъдил да заплатят сумата 63332лева цена по договора. Тълкувайки точната воля на страните- т.2 от договора, съдът е приел, че е цената е 53 618 ЩД, от който са заплатени 14 500 ЩД, поради което се дължат още 39118 ЩД, чиято левова равностойност към деня на плащането е присъдената сума
Жалбоподателите, за да обосноват допустимост на касационното обжалване поддържат, че с решението съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпроси, които са разрешени от съда в противоречие с трайната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: процесуалният за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, а материалноправния за точното определяне цената, която следва да се заплати при обявяване на предварителния договор за окончателен, при договорена левовата равностойност на чуждестранната валута по курса на й към деня на плащането, с оглед отлагането на този момент в решението по чл.362 ГПК/чл.297 ГПК отм./ за обявяването му за окончателен.
Настоящия съдебен състав намира, че по поставеният за разглеждане процесуален въпрос, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е постановил решението си като е направил анализ на събраните по делото доказателства и при извършването на тази дейност не е разрешил въпроса в противоречие със задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2, ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС намерила израз в решение от 19.05.2001г. по гр.д. №257/2009г. на ВКС.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този процесуален въпрос. Не се сочи кои са доказателствата, игнорирани от въззивния съд, за да се прецени дали така поставения процесуален въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Излагат се по-скоро съображения за неправилност на фактическите и правни изводи, до които е достигнал съда, които съображения не са относими към преценката за допустимост на касационото обжалване. Не се налага да се дадат и нови правни разрешения по прилагането на процесуалния закон, предизвикани от новонастъпили обществени условия с цел да се осигури развитието на правото.
По поставения за разглеждане материалноправен въпрос за точното определяне цената, която следва да се заплати при обявяване на предварителния договор за окончателен, при договорена левовата равностойност на чуждестранната валута по курса на й към деня на плащането, с оглед отлагането на този момент в решението по чл.362 ГПК/чл.297 ГПК отм./ за обявяването му за окончателен, настоящия съдебен състав не намира, че е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед теорията и практиката на съдилищата договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила. Продажбеното отношение възниква между страните по делото от съдебното решение, по силата на което окончателният договор се счита сключен. От съдебното решение възниква продажбената връзка между страните. Когато се прехвърля правото на собственост на един недвижим имот, съдът трябва да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред в момента, когато се постановява решението. Не може да бъде меродавна друга дата за определяне на продажната цена освен тази към приключване на устните състезания, тъй като както се каза и по горе, продажбените отношения между страните възникват от влизането на решението в сила, което решение съгласно с чл. 297 ГПК замества окончателния договор. При изрична норма на чл. 297 от ГПК (отм.), според която насрещното задължение на продавача по предварителния договор е предмет на съдебен диспозитив при нормираните от закона условия, поддържаната в изложението теория за необходимост кредиторът-купувач да иска по-късно определяне на левовата равностойност на уговорената във валута цена е в противоречие с действащото обективно право. Ето защо не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в жалбата материалноправен въпрос и поддържаният от жалбоподателите довод за относимост на случая към въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, не следва да бъде възприет. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото – правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Развитие на правото ще е налице в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго – чл. 124, ал. 1 ЗСВ. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и3 ГПК на решение 02.12.2009г. по гр.д. № 366 / 2009г. на Варненски АС в частта му, с която като е уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, са осъдени С. и П. И. да заплатят сумата 63 332 лева покупна цена по жалби на С. и П. И. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: